— Защо Куигли не впрегна конете тази сутрин?
Тя извърна поглед.
— Помогна ми малко.
— Ти направи всичко, докато Куигли стоеше на безопасно разстояние.
— Вярно е — съгласи се тя.
— Не ми казвай, че той се страхува от коне.
— Всъщност, страхува се. В редките случаи, когато се налага да пътува сам, плащаме на кочияш. Но не смей да казваш нищо по въпроса. Аз прекрасно се оправям с конете.
Той се втренчи в нея, опитвайки се да разгадае загадката, която представляваше Кайро, а тя му отвърна с високомерен поглед.
— Не обичам да ме разпитват — каза тя най-накрая. Когато той продължи да я наблюдава, тя каза рязко: — Много добре. Нито Бърнард, нито Куигли разбираха нещо от животни. Всъщност Бърнард беше по-зле и от Куигли. Аз съм се грижила за животни през целия си живот. — Тя го смушка с коляно. — Побързай. Куигли не трябва да се отдалечава, освен ако наистина не се налага. Ако конете му се втурнат в галоп, той ще се паникьоса.
Соломон изпревари каруцата на Куигли, който седеше спокойно на капрата и се наслаждаваше на скъпа пура.
— Дръж това — каза Кайро на Соломон, подавайки му чадърчето си.
Свали ръкавиците си, отвори кадифената си чанта, извади някаква помада и започна да маже ръцете си с нея. Соломон хвана пръстите й и ги обърна, за да види това, което подозираше — мазоли.
— Обикновено ти караш фургона, нали? — попита рязко той.
— За Бога, да. Забравих ли да ти кажа? Бърнард не обичаше да кара, а аз обичах. Този чадър не отива на цвета на дрехите ти — отбеляза критично тя и го потупа успокоително по коляното. — Напрегнат си, защото се тревожиш за Гарнет, Соломон. — Кайро си сложи ръкавиците, взе чадъра и се настани на капрата като туристка, която се наслаждава на пейзажа. — Трябва да се довериш на детективските ми способности. Ще намерим Гарнет, и то скоро.
— Откъде взе пари за тези фургони и за конете?
— Дамите от града ми помогнаха. Разбраха колко съм разтревожена за Гарнет и за липсващия ми съпруг. Дамите прекрасно разбираха колко е безпомощна една жена, когато съпругът й управлява парите на семейството. Банката не би ми позволила да тегля пари, нито би ми дала заем без твоето съгласие. През нощта след твоето заминаване събрах повечето от жените в салона си. Куигли им направи прически и им показа как да правят кремове за лицата и ръцете си. Аз демонстрирах медитация. Трябваше да видиш как Лора Маккуерти стои на главата си. Тя може да прави задно салто, както и да се люлее на трапец. Беше прекрасно, Соломон. Така събрахме парите, а Джоузеф остана да пази ранчото, очаквайки с нетърпение да му заведем Гарнет. След това ще тръгне да търси Едуард. Моля се служителите на закона да го намерят преди него.
Тя погледна към Соломон, който сякаш имаше известни затруднения с дишането. Искаше му се да я сграбчи, да я хвърли отзад във фургона и да прави любов с нея, докато стане мека и послушна.
Докато правеха лагера за нощуване, Соломон мислеше само за едно нещо — колко бързо би могъл да вкара Кайро в леглото. Спънаха конете, а Куигли се зае с приготвянето на вечерята. Соломон откри Кайро на един огрян от луната хълм.
Тя съблече копринената си рокля и се обърна. Стоеше пред него гола, обляна от лунната светлина.
Той бързо се съблече, разкъсвайки дрехите си.
Когато се успокоиха, Кайро се гушна в него Соломон галеше бавно гърдите й. Коя беше тази спяща жена в ръцете му? Какви бяха тайните от миналото й, които толкова умело криеше от него?
Къде е Гарнет? Беше ли в безопасност?
Соломон се отдаде на съня, който напоследък непрекъснато му убягваше.
— Любима — прошепна той остави думата да изпълни цялото му съзнание, да изтрие дългите години самота.
Тя му се беше отдала страстно, беше поискала от него да я обладае бързо… Беше го изумила, беше го омагьосала, преди да е успял да й каже милите думи, които искаше.
— Любов моя — бе прошепнала тя в ухото му, галейки белезите по гърба му.
Любов. Соломон сънливо погледна към Кайро, после се остави на съня.
ГЛАВА 15
— Майка ми попречи да подпаля този проклет синеок индианец — каза Едуард, докато Дънкан наливаше уиски в чашата си. Факлите осветяваха пещерата. — Бях приготвил факлите и хората си и тъкмо тръгвах към ранчото на Улф, когато тя ме хвана. Мислех, че отново се е затворила в стаята си, за да плаче и пие, но тя изведнъж изтича от къщата. Когато й казах за плана си, тя започна да крещи. След това оседла коня си и препусна към фермата на Улф. Тя защитава това червенокожо копеле…
Дънкан наблюдаваше почервенялото лице на сина си и се чудеше как е могъл да създаде такъв слабак. Но Едуард беше ключът към Бланш и към имението на Натсънови и Дънкан имаше нужда от него… докато не се подпишат документите, обявяващи го за пълноправен собственик.