Внезапно престана да крещи и се заслуша. За миг сърцето му подскочи и цялото му тяло замря. И тъкмо тогава чу някой да вика:
— Елеееееенаааа? Маааат? Къде сте?
— Бони? Бони? Тук съм! — Той включи фенерчето и бавно го завъртя в кръг. — Виждаш ли ме?
— А ти виждаш ли ни?
Мат се завъртя бавно. И… да… там, напред, проблесна лъч на фенерче, лъчите на две фенерчета, не, на три!
Сърцето му подскочи, като видя трите фенерчета.
— Идвам към вас! — извика той и тутакси изпълни обещанието си. Отдавна бе изоставил всички усилия да се крие от невидимите врагове. Втурна се напред като обезумял, разкъсвайки израстъците, които упорито се опитваха да се вкопчат в глезените му, без да престава да реве като обезумял:
— Стой там, където си! Идвам при теб!
И когато фенерчетата заблестяха точно пред него, та чак го заслепиха, Бони по някакъв необясним начин се озова в прегръдките му, за да се разреве върху гърдите му. Поне това направи ситуацията донякъде по-нормална. Бони продължи да лее сълзи на радост, а той се вгледа в Мередит, която се усмихваше притеснено, докато до нея се показа… госпожа Флауърс? Да, тя трябваше да е, след като пак носеше своята шапка за работа в градината с изкуствените цветя отгоре й, а пък на гърба си беше навлякла цели седем или дори осем вълнени пуловера.
— Госпожо Флауърс? — удиви се Мат и устата му най-после заработи в синхрон с мозъка му. — Но къде е Елена?
Внезапно трите загледани в него жени клюмнаха унило. Сякаш се бяха вдигнали на пръсти, развълнувани да чуят новините, а сега се отпуснаха разочаровано.
— Ние я видяхме — изрече Мередит тихо. — Ти беше с нея.
— Да, бях с нея, но после се появи Деймън. Той я нарани, Мередит. — Мат усети как ръцете на Бони още по-здраво се вкопчиха в него. — Събори я на земята и тя сериозно пострада. Мислех, че ще я убие. Ала след това нарани мен. Сигурно съм припаднал, защото когато се свестих, нея вече я нямаше.
— Той е отвел Елена със себе си? — попита Бони гневно.
— Да, но… не знам какво се е случило след това. — С измъчено изражение Мат им обясни как Елена може би е скочила от колата и че оттам нататък следите на никъде не водели.
Бони потръпна в прегръдката му.
— А после е станало още нещо адски странно — продължи младежът. Бавно, със запъвания, той се постара колкото може по-ясно да им обясни за срещата си с Кристин и за приликите с преживяното с Тами Брайс.
— Това… е много странно — съгласи се Бони. — Мисля обаче, че знам отговора, макар че ако тази Кристин не е имала контакти с някое от другите момичета…
— Ти може би си мислиш за салемските вещици, скъпа — намеси се госпожа Флауърс. Мат още не можеше да си обясни какво търсеше госпожа Флауърс с Бони и Мередит. — Но не можеш да знаеш с кого се е срещала Кристин през последните няколко дни — продължи. — Или, примерно, с кого е общувал Джим. Децата в днешно време разполагат с много свобода и той може да се е оказал… така ли му казвате сега? — носител на заразата.
— Освен това дори да става дума за обсебване, то може да е от съвсем различен вид — додаде Мередит. — Нали Кристин живее в Олд Уд. Тази гора гъмжи от какви ли не твари, включително и онези насекоми, малахите. Кой знае какво се е случило с нея, когато просто е излязла извън къщата? Кой знае дали нещо не я е причаквало?
Бони сега съвсем се разтрепери в ръцете на Мат. За да пестят батериите, те изгасиха всички фенерчета, но от това околността започна да им се струва още по-плашеща.
— А какво ще кажете за телепатията? — обърна се Мат към госпожа Флауърс. — Искам да кажа, че въобще не вярвам истински вещици да са застрашили онези девойки от Салем. Мисля, че те само са подплашили момичетата, които като са се събирали, са изпадали в масова истерия и накрая положението някак си е станало неконтролируемо. Но откъде Кристин може да е научила името, с което ме нарече Тами преди това?
— Може би сме разбрали всичко погрешно — заговори приглушено Бони, притиснала глава към гърдите на Мат. — Може би тук не е както при салемските вещици, където истерията се е разпространявала хоризонтално, ако разбирате какво искам да кажа. Може би тук има някой най-отгоре, който има водеща роля, който я разпространява където пожелае.
За кратко надвисна неловка тишина, след което госпожа Флауърс промърмори:
— От устата на младенци и кърмачета…17
— Искаш да кажеш, че според теб това е истина? Но кой тогава е най-отгоре? Кой организира всичко това? — попита Мередит настойчиво. — Не може да е Деймън, след като той два пъти спаси живота на Бони — и един път моя. — И продължи все така замислено, преди някой да успее да я попита нещо: — Елена е съвсем сигурна, че нещо е обсебило Деймън. Но кой друг може да е причинил това?
17
Христос го напомня в първото евангелие [Матей 21:16], но преди това се споменава в Стария завет, [Псалми 8:2]. — Б.пр.