И тогава от нея изригна Силата — но не разрушителна Сила като онази, която Деймън толкова пъти бе излъчвал, а Силата на обновяването, на възраждането, на пролетното обновяване, на любовта, младостта и пречистването. Пред очите й светлината се разпростря все повече и повече, дърветата се смалиха и станаха почти нормални, с повече поляни и просеки между гъсталаците. Изчезнаха трънливите висящи израстъци. По земята като разширяващи кръгове се ширнаха цветя с всякакви цветове, някъде нежни теменуги, другаде див морков, а рози се виждаха навсякъде. От толкова красота чак гърдите й се стегнаха.
Мисао изсъска. Трансът на Елена най-после секна и тя се озърна, за да види как отвратителните човекоподобни дървета постепенно започнаха да изчезват сред обилната слънчева светлина и на тяхно място да се появяват дървета с познатите форми. За миг Елена остана да съзерцава смаяно сцената, преди да й направи впечатление, че нещо се бе променило. Всички истински хора се бяха скрили.
— Не биваше да те водя тук! — За изненада на Елена това бе гласът на Мисао. Говореше на брат си: — Ти развали всичко заради това момиче. Шиничи но бака19!
— Ти си идиотка! — кресна Шиничи на Мисао. — Тъпачка! Реагираш точно така, както те искат…
— А какво друго можеше да направя?
— Чух те как даваше указания на момичето — озъби й се Шиничи. — Би направила всичко заради външността си, ти егоистична…
— Ти ли ми казваш това? На мен? Ти, който не си изгубил нито една опашка?
— Само защото съм по-бърз…
— Това е лъжа и ти го знаеш! — сряза го Мисао. — Вземи си думите обратно!
— Прекалено си слаба, за да се бориш! Отдавна трябваше да избягаш! И не ми хленчи сега.
— Да не си посмял да ми говориш така! — Мисао се отскубна от Елена и се нахвърли срещу Шиничи. Тя беше силен воин. След секунда те се вплетоха на кълбо и се затъркаляха, като през цялото време на битката променяха формите си. Разхвърча се черна и червена козина. От търкалящото се кълбо долитаха откъслечни викове:
— … още не е намерила ключовете…
— … поне не и двата…
— … дори и да го направят…
— … какво значение има?
— … все пак ще трябва да намерят момчето…
Разнесе се ужасното кискане на Мисао:
— Тогава ще разберат, че това, което търсят…
— … е в Ши но Ши!
Схватката им внезапно престана и те си върнаха човешкия облик. Бяха силно омаломощени, но Елена усети, че нищо повече не може да направи, ако те решат отново да се сбият.
Вместо това Шиничи каза:
— Ще счупя сферата. Ето — обърна се той към Деймън и затвори очи, — тук се намира скъпоценният ти брат. Поставям картата в твоето съзнание — ако можеш да я разшифроваш. Но след като проникнеш там, ще умреш. Да не кажеш, че не съм те предупредил.
Поклони се пред Елена й рече:
— Съжалявам, но и ти ще умреш. Но ще те увековеча в ода:
— По-скоро бих искала да чуя ясно обяснение къде са ключовете — каза Елена на Шиничи. Осъзнаваше, че след тази ода няма да успее да изтръгне повече сведения от Мисао. — Честно казано, уморих се, до гуша ми дойде от всичките ви глупости.
Тя забеляза, че отново всички бяха вперили погледи в нея и се досети на какво се дължи това. Самата тя долавяше разлика в гласа си, в стойката си, в начина си на говорене. Но най-важното бе, че вътрешно се чувстваше свободна.
— Ще ти дадем всичко това — продължи Шиничи. — Няма да преместваме ключовете. Ще ги откриеш по това, което вече знаеш или по някакъв друг начин, ако можеш. — Намигна на Елена и се обърна, но се озова срещу една бледа и трепереща Немезида20.
Каролайн. През последните няколко минути тя само плачеше, търкаше очи, кършеше ръце… или поне така си мислеше Елена, съдейки по размазания й грим.
— И ти ли? — каза тя на Шиничи. — И ти също?