— Ето къде грешиш — възрази Мередит. — Мат, Бони, Елена и аз познаваме Каролайн от векове и знаем на какво е способна. Ако някой притежава качества да защити сестрите на съучениците ни, то това сме ние. И мисля, че сериозно сме престъпили дълга си. Предлагам да се отбием у тях.
— Съгласна съм — рече Бони тъжно, — макар че не изгарям от желание. Освен това, ами ако в нея няма малах?
— Ето от къде ще започне проучването ни — заяви Елена. — Трябва да разберем кой стои зад всичко това. Някой достатъчно силен, за да има влияние и върху Деймън.
— Прекрасно — въздъхна Мередит мрачно. — А имайки предвид силата на лей линиите, би могъл да е всеки от Фелс Чърч.
Петнайсет метра на запад и девет метра над земята, Деймън се опитваше да остане буден.
Шиничи протегна ръка, за да отметне от челото си перчема си с цвета на нощта, с лижещи пламъци по краищата. Наблюдаваше внимателно Деймън изпод полуспуснатите си клепачи.
Деймън също смяташе да го наблюдава внимателно, но му се спеше прекалено много. Бавно, той имитира движението на Шиничи и отметна от челото си няколко кичура от лъскавата си черна коса. Клепачите му се отпуснаха безгрижно, само още няколко милиметра. Шиничи продължаваше да му се усмихва.
— Значи сключихме нашата сделка — промърмори. — Ние получаваме града — Мисао и аз — а ти няма да ни пречиш. Ние получаваме правата върху силата на лей линиите. В замяна твоите момичета ще бъдат в безопасност… и ти ще си отмъстиш.
— На лицемерния си брат и онзи… онзи Мет!
— Мат. — Шиничи имаше остър слух.
— Няма значение. Просто не желая Елена да бъде наранена, това е всичко. Или онази червенокоса вещица.
— А, да, сладката Бони. Не бих имал нищо против една или две като нея. Една за Самайн8, а другата за празника по случай Деня на лятното слънцестоене.
Деймън изсумтя сънливо.
— Няма втора като нея. Не ми пука къде ще ги търсиш. Но не желая тя да бъде наранена.
— А какво ще кажеш за високата, тъмнокоса красавица… Мередит?
Деймън се събуди.
— Къде?
— Не се тревожи; няма да те докопа — успокои го Шиничи. — Какво искаш да стане с нея?
— Ох. — Деймън се отпусна назад с облекчение и разкърши рамене. — Остави я да си върви по пътя — след като стои по-далеч от моя.
Шиничи се отпусна подчертано нехайно на клона си.
— Брат ти няма да е проблем. Значи остава само онова момче там долу — промърмори. Имаше доста многозначително мърморене.
— Да. Но брат ми… — Деймън вече беше почти заспал в поза, която бе точно копие на тази на Шиничи.
— Казах ти, ще се погрижим за него.
— Мм. Искам да кажа, добре.
— Значи се споразумяхме?
— Ммм-хмм.
— Да?
— Да.
— Споразумяхме се.
Този път Деймън не отговори. Сънуваше. Сънуваше как ангелските златни очи на Шиничи се отварят рязко и го поглеждат.
— Деймън. — Чу името си, но в съня си му бе трудно да отвори очите си. Макар че виждаше и без да ги отваря.
В съня му Шиничи се наведе над него, точно над лицето му, така че аурите им се смесиха и двамата щяха да споделят дъха си, ако Деймън дишаше. Шиничи остана дълго така, сякаш проверяваше аурата на Деймън. На външен наблюдател можеше да се стори доста откачено. При все това в съня му Шиничи се бе надвесил над него, сякаш се опитваше да запомни сенките на тъмните мигли върху бледите му страни или извивката на устните му.
Накрая в съня му Шиничи сложи ръка под главата на Деймън и погали мястото, където комарът го бе ухапал.
— О, доста си пораснал, а? Станал си голямо момче — заговори на някого, когото Деймън не можеше да види — на нещо вътре в него. — Вече почти можеш да подчиниш силната му воля, нали?
Шиничи остана така за миг, сякаш наблюдаваше разцъфнал черешов цвят, който се сипе по земята, сетне затвори очи.
— Мисля — прошепна, — че тъкмо това ще се опитаме, при това съвсем скоро. Много скоро. Но първо трябва да спечелим доверието му; да се отървем от съперника му. Дръж го замаян, неуравновесен, подхранвай гордостта му. Нека да мисли за Стефан, за омразата си към Стефан, който е отнел неговия ангел, погрижи се за всичко, което трябва да бъде сторено тук.
После заговори директно на Деймън:
8
Празник (31 октомври) на келтските народи, посветен на края на лятото, на събирането на реколтата. — Б.пр.