Елена забързано започна да шепне нещо на ухото на Мередит.
— А колата къде е купена? Чувате ли ме, господин Хъникът?
— Да — каза Мат. — Само за секунда… — Прехвърли телефона в протегнатата ръка на Мередит.
— На телефона е Мередит Сулес — заяви тя спокойно, с овладян и уверен тон на водещ на предаване за класическа музика.
— Госпожице Сулес, чухте ли досегашния разговор?
— Да, сержант.
— Предоставихте ли колата си на господин Хъникът?
— Да.
— А къде е — чу се прошумоляване от разлистването на някакви документи, — Стефан Салваторе, собственикът на колата?
Но не я попита къде е купена колата, каза си Мередит. Сигурно знае.
— Приятелят ми в момента е извън града — обясни Мередит, все още със същия равен, невъзмутим тон. — Не зная кога ще се върне. Да ви се обадя ли, когато се прибере?
— Може да е от полза — съгласи се шериф Мосбърг. — Напоследък твърде малко автомобили се купуват с пари в брой, особено пък чисто нови ягуари. Бих искал също да зная номера на вашата шофьорска книжка. Всъщност най-много бих желал да си поговоря с господин Салваторе, като се завърне.
— Сигурно ще е скоро — добави Мередит, но малко по-бавно, защото следеше какво й подсказва Елена с мимики. Накрая продиктува по памет номера на своята шофьорска книжка.
— Благодаря ви — каза шериф Мосбърг. — Това е всичко засега…
— Мога ли да добавя нещо? Мат Хъникът никога не е посягал на стоп знаци или на други крайпътни табели. Той е много съзнателен шофьор и първенец в нашия клас в нашето училище. Ако искате, попитайте когото желаете сред учителите в гимназията „Робърт Е. Лий“. Дори и директора, стига да не е във ваканция. Всеки ще го потвърди.
Шерифът обаче май не се впечатли от препоръката й.
— Предайте му от мен, че занапред ще го следя. Всъщност може да се окаже от полза да се отбие при нас, в полицейското управление, днес или утре — завърши той, преди да прекъсне разговора.
Мат избухна.
— Приятелката на Стефан? Ти, Мередит? Ами ако продавачът на автомобили съобщи, че момичето със Стефан е било русокосо? Как ще се оправяме тогава?
— Ние с нищо няма да се оправяме — успокои го Елена, като застана до Мередит. — Ще оставим всичко в ръцете на Деймън. От нас сега се иска само да го намерим. Сигурна съм, че той ще се погрижи за шериф Мосбърг, като използва уменията си за внушение. Ако се наложи да се стигне до там. А за мен не се тревожи — додаде тя нежно. — Ти се мръщиш, но ще видиш, че всичко ще е наред.
— А ти вярваш ли?
— Сигурна съм. — Елена още веднъж го прегърна и целуна по бузата.
— Ама шерифът очаква да се появя при него днес или утре.
— Само че няма да си сам! — извика Бони. От възмущение очите й заблестяха. — И като Деймън се появи с теб, шериф Мосбургер10 накрая ще се раздели с теб, все едно че си му най-добрия приятел.
— Добре — кимна Мередит. — Какво ще правим днес?
— Проблемът е в това, че ни се струпаха прекалено много проблеми наведнъж — заговори Елена, — и не искам никой — подчертавам никой — да се справя сам с тях. Ясно е, че в Олд Уд върлуват малахи и че те се държат враждебно с нас. Искат дори да ни убият.
Мат почувства как го облива топла вълна на облекчение, че са му повярвали. Разговорът с шериф Мосбърг го бе разтърсил повече, отколкото искаше да си признае.
— Тогава да организираме екип за спешно реагиране — предложи Мередит — и да си разпределим задачите. С кои проблеми да започнем планирането?
Елена се зае да отброява проблемите на пръстите си.
— Първият ни проблем е Каролайн. Наистина смятам, че някой трябва да се срещне с нея, поне за да се опита да разбере дали в нея няма някое от тези същества. Друг проблем е Тами… и кой друг? Ако Каролайн е… някак си заразена, може да предаде заразата на друго момиче… или на някое момче.
— Добре — съгласи се Мередит. — Какво още остава?
— Някой трябва да се свърже с Деймън. Да се помъчи да узнае от него защо Стефан е заминал. И освен това да го убеди да дойде с нас в полицията, за да повлияе на шериф Мосбърг.
— Ти си най-подходяща за първата задача, понеже си единствената, с която Деймън ще пожелае да разговаря — уточни Мередит. — А пък Бони също може да се присъедини, за да те подкрепя…