Вратата се отвори много бавно и отвътре се показа не господин или госпожа Брайс, а Тамра, облечена с почти нищо. Само по долнището на бикини прашки с вид на домашно изработени, сякаш обикновени бяха отрязани с ножица — и краищата им се бяха разръфали. Нагоре се прикриваше с две декорации от картон, украсени с пайети и с няколко ивици лъскави ленти. На главата й се мъдреше хартиена корона с гирлянди. Беше се опитала да залепи две лъскави ленти към долнището на бикините. В резултат изглеждаше като дете, опитващо се да имитира шоугърлите или стриптийзьорките от Лас Вегас.
Мат веднага се извърна настрани и остана така, но Тами се хвърли към него и се лепна на гърба му.
— Мат Хъни-бът11 — загука му тя. — Значи се завърна. Знаех, че така ще стане. Ама защо си домъкнал със себе си тази дърта грозна курва? Ние с теб можем да си поигра…
Тогава Елена пристъпи напред, защото Мат веднага вдигна ръка. Сигурна беше, че приятелят й досега не бе удрял жена през живота си, особено дете, но беше много чувствителен към някои теми. Особено ако намесеха Елена.
Елена се опита да застане между Мат и Тами, която обаче се оказа неочаквано силна. Прикри усмивката си, като огледа костюма на Тами. В края на краищата само преди няколко дни тя изобщо не можеше да проумее защо човешката голота е табу. А сега го разбираше, въпреки че пак не й се струваше толкова важно, както някога. Хората се раждаха със собствената си чудесна кожа. Нямаше реално основание, според нея, да се носи върху нея фалшива обвивка, освен ако не бе заради студа или заради някакво друго неудобство. Но обществото твърдеше, че голотата беше порок. По своя детински маниер Тами се опитваше да бъде порочна.
— Свали си ръцете от мен, дърта курво! — озъби й се Тами, щом Елена се опита да я отдръпне от Мат, след което добави още няколко по-дълги злобни възклицания.
— Тами, къде са родителите ти? Къде е брат ти? — попита я Елена, като пренебрегна сквернословните й думи. За нея те бяха само думи, но видя как Мат стисна устни до побеляване.
— Веднага се извини на Елена! Извини й се, че говориш по този начин! — извика той.
— Елена е смърдящ труп с червеи в очните си орбити — продължи Тами все така забързано. — Но приятелят ми каза, че тя била курва още като била жива. При това истинска евтина курва. — Мат ахна от обидата. — Ти я познаваш. Няма нищо по-евтино от това, което се предлага безплатно.
— Мат, не й обръщай внимание — изрече Елена задъхано, след което повтори: — Къде са родителите ти и Джим?
Отговорът на момичето изобилстваше с още обиди, все така цветисти, но към тях се добави обяснението, независимо дали беше вярно или не, че господин и госпожа Брайс са заминали за няколко дни на ваканция, а пък Джим бил при приятелката си Изобел.
— Добре тогава, мисля, че можем да ти помогнем да се преоблечеш в по-прилични дрехи — реши Елена. — Но смятам, че първо трябва да си вземеш душ и да махнеш тази коледна украса…
— Само се о-пи-тай! Само се о-пи-тай! — Отговорът на Тами наподобяваше нещо средно между конско цвилене и човешка реч. — Залепих ги със страхотно лепило, с „Пермастик“! — обясни Тами и се закиска истерично.
— О, Боже мой… Тамра, ти осъзнаваш ли, че ако не се намери разтворител за това лепило, ще трябва да отидеш на лекар?
Отговорът на Тами беше отвратителен, придружен от внезапно появила се гадна миризма. Не, не беше миризма, каза си Елена, а задушаваща смрад, от която можеш да повърнеш.
— Опа! — отново се захили Тами. — Пардон. Но поне беше естествен газ.
Мат се изкашля.
— Елена… не мисля, че трябва да оставаме тук, след като родителите й ги няма и въобще…
— Те се страхуват от мен — закиска се Тами. — А вие не се ли боите? — попита с глас, изведнъж спаднал с цяла октава.
Елена погледна Тами в очите.
— Не, не се страхувам. Само изпитвам жал към едно малко момиче, което е попаднало на неподходящото място в неподходящото време. Но мисля, че Мат има право. Трябва да си вървим.
Цялото държане на Тами като че ли се промени.
— Съжалявам… Не осъзнах, че имам гости от такъв ранг. Моля те, Мат, не си отивай. — После прошепна доверително на Елена: — Той добър ли е?
— Какво?
Тами посочи към Мат с кимване, но той веднага се извърна с гръб към нея. Имаше вид на човек, изпитващ отвращение от смешния вид на Тами.
— Той. Бива ли го?
— Мат, виж това. — Елена му показа малката туба с лепило. — Опасявам се, че тя наистина е използвала лепило „Пермастик“, за да закрепи всичко това по себе си. Ще трябва да се обадим на службата за закрила на децата или някъде другаде, защото не са я завели в болницата навреме. Не зная дали родителите й знаят за поведението й или не, но не е трябвало да я оставят в това състояние.
11
Matt Honeycutt и Matt Honey-butt — игра на думи с името Мат Хъникът. Хъни-бът може да се преведе като „сладко дупе“. — Б.пр.