— Възможно е, но не е от тях, нито от дърветата. Беше само… чиста болка. Не зная със сигурност. Откъде да зная как го прави Деймън. Само го… зная.
Тя видя как очите на Мередит се разфокусираха и се досети, че приятелката й също обмисляше нещо, свързано с написаното от Стефан.
— Между впрочем Стефан пише думата „преценка“ както американците, докато Деймън я изписва с „е“, като англичаните14. Тъкмо това може би е обезпокоило Мат.
— Ама ако Стефан наистина е изоставил Елена след всичко това, което стана… — заговори Бони възмутено.
— Е, в такъв случай излиза, че Деймън ни е направил на глупаци, като ни е накарал да си мислим така — изтъкна Мередит. Тя винаги предпочиташе да набляга на най-важното.
— Ами ако е откраднал парите? — внезапно се облещи Бони.
— Съмнявам се, но нека да проверим. — Мередит отмести люлеещия се стол и каза на Бони: — Подай ми една закачалка.
Бони грабна една от гардероба, заедно с една от блузите на Елена. Беше й голяма, но нали Мередит бе дала своята на Елена, поне така можеше да се постопли.
Със заострения край на куката Мередит разхлаби по ръбовете онази дъска в пода, която й се стори най-подозрителна. Тъкмо се опита да я надигне, когато на вратата се почука.
— Аз съм — чу се гласът на госпожа Флауърс. Появи се на прага с голяма торба и поднос с бандажи, чаши, сандвичи и силно миришещ тензух, като онзи, с който бе почистила ръката на Мат.
Бони и Мередит се спогледаха, след което Мередит каза:
— Влезте и ни позволете да ви помогнем. — Бони вече бе поела подноса, а госпожа Флауърс пусна торбата на пода. Мередит продължи да се мъчи да вдигне дъската.
— Храна! — извика Бони, изпълнена с благодарност.
— Да, сандвичи с пуешко и домати, за да се подкрепите. Съжалявам, че толкова се забавих, но не можех по-бързо да приготвя лапата против отоци — обясни им госпожа Флауърс. — Още си спомням, преди много години, как по-малкият ми брат все повтаряше… о, света Богородице! — Тя се загледа в мястото на пода, откъдето бе вдигната дъската. Мястото под нея беше запълнено с банкноти по сто долара, грижливо подредени в пачки, от които още не бяха скъсани банковите печати.
— Брей! — възкликна Бони. — Никога не съм виждала толкова много пари!
— Да. — Госпожа Флауърс се обърна и постави чашите с какао и чинийките със сандвичи. Бони веднага захапа един сандвич. — Хората обикновено ги крият зад разхлабените тухли в камините си. Но явно на младия мъж му е било необходимо по-голямо пространство.
— Благодаря за какаото и сандвичите — каза Мередит след няколкото минути, които посвети да залъже глада си, като през това време не спираше да работи с компютъра. — Но ако искате да ни лекувате от одраскванията и другите рани… е, опасявам се, че не можем да изчакаме.
— О, хайде. — Госпожа Флауърс взе един от по-малките компреси, който според Бони миришеше на нещо като чай, за да го притисне към носа на Мередит. — Това ще помогне да спадне отока за броени минути. А ти, Бони… наложи си този компрес, за да ти спадне подутината на челото.
Мередит и Бони отново се спогледаха.
— Ами, щом е само за няколко минути — съгласи се Бони. Погледна тензуха и взе една ролка, ухаеща на цветя и мускус, за да я постави на челото си.
— Точно така — похвали я госпожа Флауърс. — А пък по-дългата превръзка е за глезена на Мередит.
Мередит допи своето какао, после се пресегна, за да опипа една от зачервените си драскотини.
— Този е по-добре — заговори тя, но госпожа Флауърс я прекъсна:
— Като излезем навън, този глезен ще ти е необходим напълно здрав.
— Но къде ще ходим? — учудено я изгледа Мередит.
— В Олд Уд — обясни й госпожа Флауърс. — За да намерим приятелите ви.
Мередит се ужаси.
— Ако Елена и Мат са в Олд Уд, тогава съм съгласна. Трябва да проверим какво става там. Но вие не може да идвате с нас, госпожа Флауърс! И между другото ние нямаме представа къде се намират.
Госпожа Флауърс отпи от чашата с какао в ръката си и се загледа замислено към единия от прозорците, който не беше залостен с дървен капак отвън. За миг на Мередит й се стори, че тя не я бе чула или нямаше намерение да й отговаря. Но после хазайката бавно заговори:
— Все си мисля, че гледате на мен само като на една побъркана стара жена, която никога не се е сблъсквала с трудности.