Баба Неделя. Какво си вкиснала мари, дъще? Върви да видиш какво ти телеграфира момчето, че… до гуша ми е дошло от тия цигани в тая къща!
Дафинка. Сега тия тука „цигани“, а оня — „момчето“. Нали не искаше ни да го видиш, ни да го чуеш?
Баба Неделя. Недей ме гневи, дъще, че отдавна не съм те… Осрами ме на света мари, гиди! Ще си излезем от тия цигани! А оня няма да помирише къщата ми! Като го местят в Казанлък, не му е мястото да минава през София.
Дафинка (притегля канапето и нехайно се отпуща на него). Ха сега! Върви си долу, че каквато съм днеска…
Баба Неделя. Ха-ха-ха, ще ме лае! На теб казвам, ако смяташ, че телеграмата е от оня мазник.
Дафинка (бледнее) Аз нищо не смятам. Върви си долу.
Баба Неделя. Змия! Дребничка си, а цяла змия! (Тръгва да излиза и крещи глухо.) Ако смяташ, че е от оня телеграмата… другаде да го посрещнеш! Да не стъпва в къщата ми! Ще го изпъдя за едно чудо! А тебе, усойница… (Излиза през антрето.)
Гласът на Костанда (вика по стълбите). Така да й кажеш: нищо няма тя тука свое! Гола ни дойде, облечена си отиде!
Дафинка (сама, чете телеграмата и я смачква). Тука идел! Мазнишки свят! Всичко ще превърна наопаки днес, с всички ще се скарам! (Раздърпва мебелите). Мазнишки свят! С всички ще се скарам!
ЯВЛЕНИЕ 4
Дафинка и Костанда
Костанда. Учителка щяла да става, че да съм й дадела свидетелствата. Как не, как не! На корем да пропълзи тя пред мене, и пак не ще я съжаля!
Дафинка (реди мебелите). Къде й са свидетелствата?
Костанда. Много знам аз къде й са боклуците. В сандъка й били, някаква тенекиена кутия имало. Много знам аз и много ми е дотрябало.
Дафинка. Намери ги и й ги дай, срамота е.
Костанда. Ами, срамота! За кора хляб да се влачи тя по улиците — и пак не ще я съжаля!
Дафинка (грубо). Дай ключовете от сандъка й, аз ще й ги намеря.
Костанда (сяда на стол). Ами, как не! Нека дойде Велчо да й ги намери.
Дафинка. Къде й е сандъка?
Костанда. Гледай. Ти какво се бъркаш, Дафинке?
Дафинка. Ей тъй, ще се бъркам. В нейната стая ли е сандъка? (Отива наляво.)
Костанда (по нея). Мари, Дафинке! Какво си такова момиче ти мари?!
Дафинка (излиза отляво). Я дай ключовете с добро!
Костанда (по нея). Ти, дъще, да вършиш онова, което ти е заповядал син ми! (Закрива се наляво.)
Дафинка се явява отляво и затваря вратата зад себе си.
Гласът на Костанда. Какво ти стана мари, Дафинке? Отвори ми де! Ох, господи, защо ме затвори, Дафинке?
Дафинка (гаври се). Защо ме затвори, Дафинке? (Сухо.) А ще дадеш ли свидетелствата на госпожа Дечка?
Мълчание.
Гласът на Костанда. Дафинке!
Дафинка. Е?
Гласът на Костанда. Дечка ми е снаха, момиче; и аз ще се карам с нея, както си искам, а ти да не се бъркаш, че знаеш ли?
Дафинка. Знам. Дечка ти е снаха до утре и затуй дай й нещата. (Мълчание.) Майко!
Гласът на Костанда. Каква съм ти майка аз теб мари?
Дафинка. Майко! (Мълчание.) Майко!
Гласът на Костанда. Какво?
Дафинка (гаври се). Какво? Ха-ха-ха! Ще дадеш ли свидетелствата на жената?
Гласът на Костанда. Момиче, недей, че бог те е от-бе-ля-зал…
Дафинка. Какво? (Заключва.)
Гласът на Костанда. Льох, заключи! Мари-и ей сега ще събера махалата, че ще ни оберете!
Дафинка. Тичайте, мало и голямо, че обрахме на баба Костанда борчовете! (Отпуща се на канапето.) Мазнишки свят, ха-ха-ха!
Мълчат.
Гласът на Костанда. Дафинке, не ме подсторвай, ти казвам, отвори ми!
Дафинка (лежи на канапето). Ключа изтървах под канапето, бабо, а не мога да го настигна, че нали съм куцичка!
Мълчат.
Гласът на Костанда. Аз не видя ли ма, ключът е в ключалката.
Дафинка. Струва ти се, бабо. (Смее се.)
Гласът на Костанда. Тук е мари. Ох, боже, защо се гавриш с мене, Дафинке! Какво ви сторих, дъще, та сина ми омагьосахте, а сега се гаврите и с мене, стара жена!
Шум из стълбите.
Мъжки глас. Върви тука! Ти старото забрави, сега ново.
Влиза в антрето поручик Дойчинов и дърпа за ръка баба Неделя.
ЯВЛЕНИЕ 5
Поручик Дойчинов и баба Неделя в антрето
Поручик Дойчинов. Върви, ти казвам!
Баба Неделя. Не щем ти, господин Дойчинов, ни старото, ни новото!
Поручик Дойчинов. Ако има грешка, няма ли прошка бе, майко? Върви тука! (Тегли я.)