Баба Неделя. Да не ме теглиш такъв! Стига ми мене срама ви! (Отдръпва се и се закрива по стълбите.)
ЯВЛЕНИЕ 6
Дафинка и поручик Дойчинов
Дафинка, изправена до канапето, бледнее.
Поручик Дойчинов. Сърненце, не ме пъди! (Коленичи отдалеч.) Прошка бе, сърненце! Получих ти телеграфическата заповед да се удавя в морето и ти телеграфирах: ида да се удавя на сухо! Ей ме, сърнето ми: ако искаш сега, таз вечер, утре — когато поискаш! И в други ден заедно в Казанлък — при розите, сърненцето!
Дафинка (трепери). Лъжеш!
Поручик Дойчинов. Убий ме, ако лъжа! (Пълзи и на колене до самата нея.) Бий ме, ако лъжа! (Целува и ръцете.) Аз съм богат, Геновево!
Дафинка. Не се докосвай до мене! Лъжеш!
Поручик Дойчинов. Бий ме бе, сърненце, ако лъжа, напляскай ме! Наследството спечелих! И ей всичко съм приготвил! (Показва й документите.)
Дафинка (трепери). Лъжеш! (Пляска го.) Лъжеш, вълчето! (Пляска го и го прегръща.)
Поручик Дойчинов. Моята Геновева!
Дафинка. Сигфриде… Лъжеш! (Пляска го и се смеят с глас.)
Гласът на Костанда. Господи, кои сте вие там мари? Боже, обраха ни!
Поручик Дойчинов. Я, какво мяука там?
ЯВЛЕНИЕ 7
Предишните и баба Неделя, после Дечка
Баба Неделя (от антрето). Дафинке, скоро да слизате… скоро долу! Ох, божке, госпожа Дечка иде, Дафинке!
Поручик Дойчинов. Да не е тя чумата, майко? Холерата, жълтата треска? Коя е тази госпожа Дечка?
Дафинка (запушва му устата). Ст, върви, ний долу живеем! (Повежда го.)
Поручик Дойчинов. Ако ще би в гората, сърненце! (Взема я през кръста.) Пей ми: „Сигфриде, графе…“ (Съзира Дечка, която се явява по стълбите.) А-а! Братовчедке!
Дечка. Вълчо!
Поручик Дойчинов. Моето сърненце, братовчедке! (Иска да и представи Дафинка, но тя го тегли по стълбите надолу.) Поздрави бати Павли! Довечера ще наминем! (Закриват се.) И всичко ще разберете!
ЯВЛЕНИЕ 8
Дечка и Костанда
Дечка. Боже мой, какво е туй? Какво дирят те тука! (Гледа мебелите.) Тия мебели…
Гласът на Костанда. Отвори ми мари, Дафинке!
Дечка. А!
Гласът на Костанда. Како Недельо? Ти ли си ма? Ще направя да ви чуе целия свят, че аз ви подслушах всичко, макар и да ме държите заключена. (Блъска вратата.) Отворете ми мари-и, че няма хаир от вас!
Дечка. Кой я заключил? Боже мой, какво е туй тука?
Костанда (писва). Дечка мари! Ти ли си, дъще!
Дечка (кръсти се). Ох, господи! (Бърза да отключи.)
Костанда (вика отвътре). Дъще-е, снашице медена! (Дечка открехва вратата и се дърпа назад.) Не бягай, снахо, по-добре убий ме! (Прегръща й коленете.) Дечка на мама! Осрамиха ме, дъще, със земята ме изравниха! Майка и дъщеря са ма-а, омагьосаха ни Велча, снахо — боже, боже, боже, снахо! (Примира от плач.)
Дечка (свива рамене). Чудно. (Дига старата и я полага на стол.) Ела на себе си, госпожа.
Костанда. Каква съм ти аз тебе госпожа ма, снахо? (Писва и я прегръща.) През мене ще минеш и не ще те пусна! Чехли ще ти стана, дъще, черга ще ти бъда, по мене да ходиш! Майка и дъщеря къщата ни обсебиха, снахо-о!
Дечка. Какви майка и дъщеря… Оставете ме! (Откъсва се.)
Костанда (огледва се и плахо). Тия отдолу, Дечке, чакат утре да се парясаш! Мъжа ти омагьосаха, снахо, чедото ми, чедото ми омагьосаха, сън го не хваща!
Дечка (все по й става ясно и сега потресена). Така и трябваше… Нека те бог съди, мамо! Сега… сега не ми трябват ни свидетелства, ни живот! (Отблъсва я, за да излезе.)
Костанда (писва). Кому ме оставяш, снахо? (Спреварва я.) Няма да те пусна! (Ляга пред вратата.) По мене мини… сгази ме, дъще! Льох, и пак по тебе ще вървя, снахо сладка… като агне кротка!
Завеса
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ
Широчка стая в дома на Кереков. Вехта мека мебел; работна маса, отрупана с тетрадки; библиотека и етажерка със списания и вестници. В дъното и наляво — врати. Нощ.
ЯВЛЕНИЕ 1
Господин и госпожа Керекови
Госпожа Керекова. Затворила се е сега с детето си и примира да плаче.
Кереков (ходи). Какво очаквахме утре, а какво ще дочакаме таз вечер — добре е, ха-ха-ха!