Костанда (плаче). Господин Павле!
Кереков. Ст, ти мълчи! (На Свилен.) Припиши й къщата си да има и тя, да е на нещо господарка! Ето туй и нищо друго!
Костанда (става). Бре, свате, че и ние същото приказвахме със сина си сега по пътя! Истина, господ ни чу! (Сяда.)
Кереков. Без господа! Той не е нотариус и в сметки не се бърка. (На Свилена.) Казвай!
Свилен. Истина, бати Павле, аз позаборчлях, та говорехме сега с мама да припишем къщата на Дечка, а за борчовете да гонят мене.
Кереков. Хм. (Ходи.) То е друго… Фу, дявол! Дечка е така мекодушна, че… че вий бихте я накарали да избяга и от рая… (Ходи.) Да, да!
Костанда. Свате Павле! Бог един знае какво аз претеглих.
Кереков. Какво си претеглила: позаключили те малко…
Костанда (поразена). Какво… кой ме е заключил?…
Кереков. А, и ще криещ. То твоето сърце е от девет възела: един се отвързал, а още осем остават. Не ти вярвам аз тебе, не!
Костанда. Вярвай, свате!
Кереков (показва ъгъла на устата си). Виж, имам ли жълто! Чуй какво ще ти кажа аз тебе: в моята къща стаите нямат ключове, та няма как да те заключват. Затуй ти ще дойдеш поне за две седмици да живееш у нас!
Свилен (твърдо). Склони, мамо!
Костанда (огледва се отчаяно и проплаква). Ще дойда, синко! Ако щете, и в гробищата ме заведете, чеда-а! (Цяла се тресе от плач.)
Госпожа Керекова. И ти, Павле! Не те е срам!
Кереков (сяда при Костанда). Слушай, майчице… (Целува й ръцете.) И аз като сестра си имам меко сърце бе! Ти бъди на синца ни майка, че ние сме сираци. Ха стига, не плачи! Виж, да ти кажа, то ти не си толкоз лоша. Какви по-лоши има! Ето насреща ни, викат се Банкови, майка и парясана дъщеря са, взели снаха си подръка — бедната, — очи не може да отвори: дигат я в тъмни зори, карат я да им полива, да им готви, да им пере, да им слага и дига, да им постила и мете. И пак през нощта ще подсторят мъжа й да я бие.
Костанда (кръсти се). О, господи, пък и такива!
Кереков. Ти не си толкоз лоша бе, стара майко! (Гали я.) Закълни ми се само за двенки неща.
Костанда. Кълна ти се, свате.
Кереков. Не с думи, а в душата си се закълни: първо, че няма да ходиш в кухнята, Дечка сама ще си готви!
Костанда (заплаква пак). Нека бре, чедо!
Кереков. Теб слабото ти място е, че във всичко й се бъркаш — не се бъркай! Ще дойде и то време, Дечка сама не ще може без тебе, щом й се понавъдят деца…
Костанда (сепва се). Снашицата ми! (Оглежда се.) Че де я бре, свате! Ох, боже, какво аз претеглих, чеда-а! Не й ли казах аз сама днеска, Павле, чехли ще й стана, черга ще й бъда, по мене да ходи!
Кереков. Не чехли, не и черга, а майка да й бъдеш! Това трябва! Та, значи, първо: няма вече да й вземаш работата от ръцете…
Костанда. Няма, свате, бог чуе.
Кереков. И второ: няма да й отнемаш детето… докато не й се добие друго!
Костанда (става залисана). Няма бре, синко, няма, свате…_(Огледва се настръхнала.)_ Внучето ми! (Писва.) Де ми е внучето бре! Дайте ми го! Божичко що ме мъчите бре, чеда!
Госпожа Керекова (повежда Костанда наляво). Стига, Павле!
Костанда (закрива се наляво и писва). Снахо!
Кереков. Бедната! (На Свилен.) Защо стоиш бе, върви да си видиш детето!
Свилен. Хм… все пак да я пратим ний за малко при вас! (Излиза наляво.)
Кереков (сам). Хе, дявол да го вземе, живот! Истина, все пак трябва човек да се поиздигне тъй, малко… ха-ха-ха!
Връщат се Костанда с детето, Свилен с Дечка и госпожа Керекова.
ЯВЛЕНИЕ 4
Предишните и Дечка
Костанда (вдетинена, подхвърля нагоре внучето си). Ох, сладинкото на баба, вишничка черна… мари, ще го изсмуча като питка мед! Боже, та сладко и галено на баба.
Кереков. А-а, на приказката си: какво обеща?
Костанда. Та виж го бре, свате Павле… Ох боже, какво съм ти обещала, ха? (Гъдели детето.) Гъл, гъл-гъл, патенце на баба!
Кереков. Скоро де! Върни го, отдето си го вземала!
Костанда. Не е ли все едно бре, свате… Вземи го, снахо — гълъбчето на баба! (Целува детето и се забравя да го гледа.)
Навън се звъни. Отдясно отваря слугинята.
Слугинята. Един офицерин, господарю, с две жени!
Дечка (пребледняла). Боже мой, те са!
Госпожа Керекова. Кой, Дечке?
Кереков. Братовчедът ли? (Излиза надясно.)
Дечка. Те са! (Грабва си детето и иска да избяга.)