Костанда (явява се). Мари, снахо, батю ти иде!
Гласът на Свилена. Посрещни ги, мале!
ЯВЛЕНИЕ 6
Костанда, господин и госпожа Керекови
Костанда (реди бърже столовете все край стени). Заповядайте, заповядайте! Добре сте ни дошли! Току-що си приказвахме за вас.
Госпожа Керекова. Младите ни позабравиха, та рекохме ние да ги навестим.
Господин Кереков (оглежда стаята). Е-е, ето че още е пансионерка моята сестрица: как е наредила столовете, ха-ха-ха! (Раздърпва наредените край стената столове.) Седни тука до масата, стара, и не придирва й на Дечка: тя е при мен сирачка расла, в пансион съм я отгледал. Ха-ха-ха, наредила столовете, както ги нареждаше баба ми! Та ти я поучавай, сватя, ти баре между хора си излизала…
Госпожа Керекова (смее се). Ух, бе, Павли!
Костанда. Ама кое…за столовете ли?
Кереков. За столовете я. И не й придирвай много, стара, недей я гълча: само я поучвай…
Костанда. Господи, хич приказка ли е то, господин Павли! Аз Дечка гледам като очите си. И не я давам аз нея за ничия снаха! (На госпожа Керекова.) То сърце у снаха ми, сватя — захар! И каквото похване — свети. Дано ми бог продължи дните, господин Павли, че да се порадвам на старините си.
Кереков. Кому ги разправяш ти тия, ха?
Госпожа Керекова (задавя се от смях). Стига бе, Павли!
Костанда. И-и, свате, то…аз да ти кажа ли тебе: вие с Дечка никак не си мязате, макар да сте кръвни брат и сестра! Вярвай! Ти все ще подметнеш и по-стар, и по-прост от себе си, а Дечка — къде… (На госпожа Керекова.) Тя е друга, сватя, съвсем е по-друга: тихичка, кротичка, като равна ливада. И язика си знае. Зина ли да кажа „снахо“ — тя вече се сеща какво искам. Посегна ли на нещо: „Недей, мамо — ще ми каже, — ти си стара, ти сега почивай!“ И не ще остави прах по мен да падне. Ще сгреши нещо слугинята — нали й сега цанихме и слугиня, — а тя с една думица така ще я упъти, че момичето изведнаж ще възприеме. (На Керекова.) Толкова е паметна, толкова е кротка и уредна сестра ти, господин Павли. Господ види, слънце огрея старостта ми, откакто я вземахме за снаха в къщата си. И дано е в рай душата на майката ти, господин Павли — ний връстници бяхме с нея и заедно момувахме, — дано й душата в рай, че на теб е дала сестра гълъбица, а на нази — снаха като захар сладка.
Кереков. Туй добре чухме. Сега как е тя инак… ха?
Костанда (блажена). Ех, господи, че как да кажа, господин Павли, към края на този месец вече, ако рекъл бог… (На госпожа Керекова.) Само дано ни е момиченце, сватя, дано ми е внучка: мед се топи в сърцето ми, като се размисля! Черна съм изгоряла за женска рожба! (Бърше си сълзите.) А Дечка се бои. Нали й е първо, та се бои. Но защо да се бои, господин Павли? От бога е така наредено. Само виж какво: ти да я поучиш, че си й батю! Ей ни слугиня сега, ей ме и мене тука, ще работим… Дечка нека си почива, да не е припряна на работа. Думам й, но не взема. Къде аз да се наведа, да похвана нещо! „Недей, майко!“ — зине и мед й капе от устата. „Майко“ като ми каже, господин Павли, мед й капе от устата. (Обърсва си сълзите.) Нали вие на майка не се порадвахте, горките!
Кереков. По-добре я кажи ти колко месо купувате на ден…
Костанда. Как тъй, господин Павли… какво месо?
Кереков. Какво месо, зер… Трябва да я храните добре сега. Позаборчляхте с къщата, но пари се лесно печелят, здраве да е! А сега да не стискаш много.
Костанда. Ка’ щяло, свате, нали имаме вече и, кираджии долу — 150 гроша, се вика, на месец. И добри са хората: майката бабува, момичето е учено, има си парици в касата, било учителка в Шумен и годено било за офицерин там…
Госпожа Керекова. В Шумен ли била учителка? (Към мъжа си.) Годена била… да не е?…
Кереков. Истина!
Госпожа Керекова (на Костанда). Имаме братовчед офицерин в Шумен; забъркал нещо с една учителка, та тя избягала сега тук.
Костанда. А-а, не-е, сватя! Хрисимо е момичето и парици си има.
Отляво отърчава Свилен, съвсем смутен.
ЯВЛЕНИЕ 7
Предишните и Свилен
Свилен. Мамо! (Шепне нещо и си търси шапката.) Прощавайте всички… Аз ще отърча! (Излиза по стълбите.)
Костанда. Боже! Че рано е бре, чедо! Ох, света Богородице, аз смятах, че имаме още месец време!
Госпожа Керекова. Не сте я пазили, бедната! (Излиза наляво.)
Костанда. Ма, сватя! Да повикаме баба Неделя отдолу!
Кереков. Не сте я пазили, стара! Ха, не викай сега баби. Велчо знае какво трябва. Върви там с жена ми и кротко се носи! Кротко, стара, че Дечка ми е мен една-едничка!