Костанда. Свате!
Кереков. Ст! Не ме гледай посивял, за една бълха черга изгарям: от теб ще искам сестра си! (Потръгва да излиза.)
Костанда (просълзява се). Ами че аз я жаля повече от майка, господин Павли.
Кереков. Знам аз, знам как я ти жалиш. Но помни: баща ни из балкана е турци клал и човешка кожа на гвоздей окачвал — толкоз! (Излиза.)
Костанда (сама). Нима аз не я жаля повече от всички. (Бърза към вратата отляво.) Защо да ми хвърля той такива приказки. (Връща се бързо и вика към стълбите.) И сватята влезе тук — като че й е майка и като че ли аз съм не знам какво! Како Недельо, како Недельо ма!
ЯВЛЕНИЕ 8
Костанда и баба Неделя
Баба Неделя (отдолу). Ей, ме, сегинка. (В антрето.) Какво? Да нямате?!
Костанда. Ох, како Недельо! А аз смятах, че имаме още месец време.
Баба Неделя. Смятала си — няма за това мярка, Костандо! И не трепери такава — утре ще си го имаш на ръце: бабанка ще е, пет оки най-малко ще тежи, ти мене гледай! (Бърза наляво.)
Костанда. Виж… Оная, сватята, ни се вмъкна…
Баба Неделя. Че да не й е майка да се увира!
Костанда. Мене ми не приляга, а то…
Баба Неделя. Сегичка ще я изпъдя, върви ти тука! (Излизат наляво.)
ЯВЛЕНИЕ 9
Дафинка, после Костанда
Дафинка (сама надниква през антрето и влиза на пръсти). И-и! (Подслушва на вратата.) Не ми трябва! Не ми трябва! (Търси си яката, подслушва пак и после бърше пара в пръстите си.) Чакай, турата на княза — момче, цифрата — момиченце: ела, боже, помози! (Наслюнчва монетата, хвърля я, тича по нея и плясва с ръце.) Момчано е: турата на княза!
Костанда (гневно, из вратата отляво). Виж ти, не иска…
Дафинка. Ах!
Костанда. Дафинке, не иска да излезе!
Дафинка. Кое… не иска да излезе?
Костанда. Не иска ма, Дафинке! Сватята не иска да излезе! Изгълча я и майка ти, а тя като да си е в къщата. Пъдят я и не излиза!
По стълбите тичат Свилен и Бранкова.
ЯВЛЕНИЕ 10
Предишните, Свилен и Бранкова
Свилен. Побързайте, моля ви се!
Бранкова. Не се безпокойте, господин Свилен, през колко години още ще идвам! (Разпъхтяна на Костанда.) Успокой си сина, бабо: насмал да ме изтегли по фуста от къщи!
Свилен (отвежда я по коридора наляво). Тука, госпожице!
Костанда (дърпа Свилена). Коя е тази бре?
Свилен. В Русия се е учила, мамо, бабува.
Костанда (плясва ръце). Ама тази ли бре, сине! Сойтария вчерашна… още не й изсъхнали полите.
Свилен. Ти не знаеш!
Влизат при родилката.
Костанда. Гледай му приказките! Господи, ще ми уморите хубавата снахица! (Тича по него.)
Дафинка (търси си яката). И аз мислех да се уча за акушерка! Да се попаднеш на такава бабущерница!…
Костанда (тегли Свилена). Тя ли ще ми бабува бре! Полите й още мокри! Сойтария, на теб казвам, чуй: майка ли съм ти аз тука, или какво? Ще я махнеш от главата ми, че хаир няма от тебе!
Свилен. Мамо!
Костанда. Да я изпъдиш още сега! Що знае тя и какво може бре, синко? Вчерашна такава, ни мома, ни жена, Велчо!
Свилен (отдръпва се и плачливо). Остави ме бе, майчице!
Костанда. И господ ще те остави, като не слушаш старата си майка! Що ми си довлякъл тая, дето сама не е… (Хваща го.) Да я изпъдиш! Да изпъдиш и оная, сватята!
Свилен. Мамичко бе! (Откъсва се и бяга.) Аз ще отърча за доктор бе, мамо! (На Дафинка.) Госпожице, успокойте майка ми! (Бяга през коридора.)
Костанда. Доктор ли? Господи, доктор! А бре, сине глупав, що ти е тази жена утре, която днеска доктор ще я гледа?!
Свилен (към Дафинка). Моля ви се, госпожице! (Излиза.)
Дафинка. Успокойте се, госпожа! (Възпира я и глухо.) Що ставате такава! Мъжете какво разбират: нека той гони вятъра, а вие си вършете своето.
Костанда (опомня се). Чакай, чакай да видим, майка ли съм аз тука, или какво! (Отърчава при родилката.)
Дафинка. И-и, бабущерница!
Завеса
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
Същата стая. Масата, отместена до прозорците надясно. Лятна вечер.
ЯВЛЕНИЕ 1
Баба Неделя и Костанда
Баба Неделя (плете чорап на лампа до масата). Да не дава господ, госпожа Костанда — ще набедят тебе.