Костанда (поема от слугинята колца с дете). То се знае. А какво й правя, како Недельо? Сърцето и е лошо, ти поне гледаш: щом взема детето, ума й сякаш вземам. Слушала бях за снахи, но и такава!
Баба Неделя. Не знам, госпожа Костанда! Като ви гледам, иде ми да ти кажа остави й го пък, остави й детето!
Костанда (над колцата). Ами като си го обичам повече от нея? Ох, сладкото ми, медено на баба! Поглеж го само, поглеж как ми е заспало захарно!
Баба Неделя. Все пак остави й го, Костандо. Като не ти цени добрината, защо да й обичаш детето?
Костанда. Как да го оставя ма, како Недельо, поглеж го — ох, елмазено на баба! Виж само, не е ли цял бащица, боже!… И не съм ли им майка ма, Недельо? Дошла през деня сватята и ми вика: не е най-после твое детето.
По стълбите се явява Свилен и отвежда лекар наляво през коридора.
Баба Неделя (следи ги с очи). Защо трябваше сега лекар, само пари да се трошат. Нека се съмнеше, че ако не й мине.
Костанда (движи колцата). Бог да ни е на помощ, Недельо! И само от зло сърце го прави. До обед беше на крака, а следобед й хрумна, ще изведела детето на двора, да дишало. Ами ако простине, горкото? И не й дадох. Поне да бяхме си казали нещо ма, Недельо — нищо не си казахме. Само я погледнах — тя избели очи и след час легна.
Баба Неделя. Не ми харесва вашето, госпожа Костандо, не ми харесва!
Костанда (движи колцата). Та почнала бях да ти казвам, дошла сватята и ми вика: не е твое детето. Не било мое! Не е ли момчано? Повече е на бащата. Да беше женско, щеше да е друго… макар че, ох, Недельо, не ме послуша господ, не ми даде внучка! (Обърсва сухи очи и продължава.) А сватът Павли като рекъл: ще ми умориш сестрата! Да сме я изведели на село, на въздух да е, самичка с детето си… Взел, та подучил и лекаря — и той същото да казва. Какво им правя, боже, та толкова ме взеха на очи! Знам, все оттогаз е, когато изпъдих оная скопосница.
Баба Неделя. Хи-хи, те и мене оттогава мразят.
Костанда. И сега — да сме тръгнели по села, из балкани. Та къде ма, како Недельо, къде: зароби се син ми по лекари и лекарства! Хората снахи имат, сестро-о, а нашата… гледаха я толкова мъже, били и лекари! (Шум по стълбите.)
Баба Неделя. Гостенин ви иде.
В антрето се явява Кереков.
Костанда, И-и, сватът! (Бърза с колцата наляво.)
Кереков (на баба Неделя). Доведоха ли лекар?
Баба Неделя (прекосва бързо край него и се закрива по стълбите). Доведоха.
ЯВЛЕНИЕ 2
Костанда и Кереков
Кереков (на Костанда). Къде бягаш, ха?
Костанда (закрива се наляво). Ами, ще бягам. (Връща се без детето.) Защо ще бягам, в къщата съм си.
Кереков. Къде мъкнеш пак детето, защо го не оставиш при майка му?
Костанда. Широко ни е из къщи, свате, та го развеждаме, че си е наше и ни е мило да го оставяме при майка болна, като й не знаем още и болестта каква е.
Кереков. Ножица за тоя ти язичец тебе!
Костанда. Е, лоши сме ние, такива сме.
Кереков. А какво току сновете с ония отдолу?
Костанда. С кои бре?
Кереков. Да не е ударила око младата усойница да ти става втора снаха?
Костанда. Господи, момичето е годено за офицерин!
Кереков. Годено то… Такава снашица да ти се паднало на теб!
Из коридора отляво се явяват Свилен и лекар.
Костанда (излиза към кухнята). Бога нямаш, свате, и дано го нямате никога.
Кереков (на лекаря). Господин докторе. (На Свилен.) Остави ни за малко, Велчо.
ЯВЛЕНИЕ 3
Кереков и доктор Предов
Кереков. Моля ви се, господин докторе, туй вече става съмнително: вчера сестра ми беше съвсем здрава.
Доктор Предов. И пак е здрава, господин Кереков, като родилка разбирам. (Пали пура.) Изгубила си нервите жената: спазми в коремната част, неправилно сърце, безсилие… Аз ви казах: тя вече е намразила в тази къща и прозорците, и вратите, че ако обичате, и пода, по който върви: навред вижда свекърва си! Само детето я крепи, но свекървата и него й отнема! (Прощава се.) Така… Отведете я нейде на село да се види самичка с детето си. (На излизане.) Хе, злата свекърва е, господине, пукната злъчка. (Излиза.)
Кереков (сам ходи, хапе си мустаците и плюе). Змии проклети! Полузаровени в земята и пак се зъбят на младостта! Отритнати от бога и прегърнали дявола! Хлътнали в пъкъла и плюят на рая! Хиени тризъби, вампири, караконджи! (Плюе и блъска с крак.) Велчо!