ЯВЛЕНИЕ 8
Свилен и Дафинка
Дафинка. Каква беше тази буря, господин Свилен? (Свилен ходи и свива рамене.) Извинете, аз и бъркам.
Свилен. Не, защо? Какво ще ми бъркате! Всяко зло за добро.
Дафинка. Разбира се. Най-после ще идете утре и ще кажете на госпожа Дечка да се поиздигне тъй, малко над живота.
Свилен. Кой аз ли? Никога! (Ходи.) То се свърши, госпожице. Ха, на орехи ли ще играем?
Дафинка (смее се). Майка ви! (Подражава на Костанда и отпада на стол.) Отведе го, како Недельо! По-добре смърт, како Недельо!
Свилен. Тя мисли само какво ще рекат хората. (Усмихва се, но му бликват сълзи.)
Дафинка (плясва ръце). Вий ще заплачете! Вий плачете!
Свилен. Кой! Аз ли? (Сяда на стол.) Умрял съм да плача. Добър й път — не съм се оженил по любов. Само… детенцето. (Заплаква.)
Дафинка (до самото му лице). Засрамете се, господин Свилен! (Ходи бърже и пак до него.) Засрамете се! Не ви заслужава госпожа Дечка, не ви заслужава, искрено ви казвам! Да свърши гимназия и пак да тръгне по ума на брата си! Не, аз по керемидите бих се покатерила и пак не бил излязла от къщата ви!
Свилен. Лоша е мама. Вий не знаете, госпожице, много е лоша!
Дафинка. Боже, колко сте вий добър, колко сте добър! (Подражава му.) Лоша е мама, госпожице!… Лоша-добра, тя ви е майка и ако госпожа Дечка ви любеше…
Баба Неделя (вика отляво). Дафинке, тичай, дъще, да сгрееш тухли, че на госпожа Костанда изведнаж й стана студено!
Дафинка. Сега, маминке! (На Свилен.) А вие… Но вие сте тъй добър, като Христа!
Свилен (става). Ще дойдете ли пак, госпожице? Като ви слушам, става ми леко.
Дафинка (на излизане). То вий трябва цял да станете лек като перушинка, че от само себе си да се поиздигнете тъй, малко над живота, както казвате, и сам…
Свилен. Имате право, госпожице, човек трябва да си прави широко сърце. (Сам.) Хм… какво ще бъде утре, като се научат в канцеларията! (Ходи.) Хм, нека! Няма пък да се убия!
ЯВЛЕНИЕ 9
Баба Неделя. Какво се тюфкаш, господин Велчо? Ха, бъзнало й на жена ти да върви след брата си — добър й път! Ще си накривиш шапката и ще си поергенуваш наново, ха-ха-ха! Аз какво думам на Дафинка: не ти трябва още да се жениш, дъще, й казвам, помомувай! Ами че какво?
Свилен (ходи съвсем унил). Как е мама?
Баба Неделя. Полегна си. Ще я затоплим и ще й мине. Чакай да видя тухлите. (Тръгва към антрето и се повръща.) Пък ти, господин Велчо, иди да сложиш глава до майка си. Майка е, тя, ще те погали и ще й мине. Аз си нямам мъжко чедо, но знам — синът сгрява сърцето на майката в старини. Тя те е теб от къс месо отгледала, господин Велчо! Легни си при старата си майчица тази вечер и нехай, ха-ха-ха!
Завеса
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
Стая в долен полуетаж. В дъното прозорци гледат към градинка. Надясно, в ъгъла, миндер. Между прозорците в дъното огледало, под него — бродерийна машина. Облачна привечер.
ЯВЛЕНИЕ 1
Дафинка и баба Неделя
Баба Неделя (плете чорап на миндера). Какъв е личен, Дафинке, мъж планина, а не като оня мазник, поручикът.
Дафинка (работи на бродерийна машина). Стига си ровила.
Баба Неделя. Мазник е. Осрами те само. Не можал с малко, борчове имал, наследство чакал — лъже! Лъже и ти го зяпаш.
Дафинка. Лъже не лъже, не е твоя работа.
Баба Неделя (крещи). Да го махнеш от от главата си! (Плете и после меко.) Зто ти сега господин Велчо. И къща има. Само да не му е тази майка, че нека бил и вдовец.
Дафинка. Хайде, ти вече го направи и вдовец!
Баба Неделя. Познава се с поповете и с владиката, дъще, нали пеял в черква. Утре ще се паряса човекът и каквото си го подлудила!
Дафинка (киска се). Подлудила съм го — такава мечка!
Баба Неделя. Я мълчи, омая човекът. То неговото ни е вече в кърпа вързано, дъще, току не бих отишла аз при такава свекърва, не!
Дафинка. Аз съм хукнала.
Баба Неделя. Гледай я! На какво се надяваш мари? Тъкмо мъж, личен и къща има!
Дафинка (обляга се на машината, гърбом към майка си). Сега и мебели ще купи. (Изпуща прекъснат смях.)
Баба Неделя. Какво каза?