Дафинка (мълчи и махва ръка). Казал — мязал — слязъл — влязъл — вол без рога — теле без глава — вълци — псета — котки!
Баба Неделя. Дафинке!
Дафинка. Венчает се раба божия Дафинка. (Смее се и после изхлипва.)
Баба Неделя. Пак ли ма, дъще? Гледай я сега! На теб ли ще остане тоя свят, Дафинке? Да не си мислила вече за оня мазник!
Дафинка (прегръща я и й запушва устата). Недей, мамичко… мъжка свекърво!
Баба Неделя. Ха сега, и устата ще ми запушва! Не те е срам да ми викаш, каквото ти дойде на езика. И ще ми се цирли като пеленаче, кога се помокри. Кой те знае тука мари коя си и що? Свят широк, ако не е този, друг ще е — не е като да си останала на пътя?
Дафинка (отдръпва се). Ох, мълчи!
Баба Неделя. Не е ли тъй?
Дафинка (обляга се на машината и после). Тъй е. Все е тъй. И винаги е тъй. Само гледай да не обикна аз твоята госпожа Костанда. Да не я само обикна, мале, че ще я обичам… като поручика! И ако се случи да я взема под краката си… (удря с нозе) едно за мене, едно за тебе, едно за оная Богородица — ха-ха-ха! (Отпада на стола и трепери.)
Към прозореца иде отвън пощенски раздавач.
Баба Неделя. Дъще, раздавачът! Писмо имаме — писмо!
Дафинка грабва през прозореца писмото.
Баба Неделя. Разтрепера се като лист. От поручика ли е мари? (Дафинка прочита и скъсва писмото.) Гледай сега! Е, какво ти пише?
Дафинка (ходи). Преместили го в Казанлък и щял да мине по море, през Бургас.
Баба Неделя. На оня свят да го преместят те него. (Крещи.) Не ти ли викам да не му приемаш вече писмата?
Дафинка (заработва на машината и пее).
Баба Неделя. Ст, господин Велчо си иде! (Дафинка се оправя на огледалото.) Побързай, дъще, цветя къса.
Дафинка (на прозореца). Какво правите вий там?
Свилен (из градината). Ще ви накъсам цветя, госпожице.
Дафинка (тупа с крак). Кой ви позволи? Чакайте! (Излиза отдясно.)
Баба Неделя (глухо). Ще го подлудиш, дъще! Ха-ха-ха, ще подлуди човека!
Гласът на Дафинка. Не пипайте цветята! Те са на жена ви. Какво ще каже тя утре, когато си я доведете?
ЯВЛЕНИЕ 2
Баба Неделя и Костанда
Костанда (отвън на прозореца). Къде те, како Недельо?
Баба Неделя. Ей ме. Намини де.
Костанда. Не знам да дойда ли, скоро ще мръкне. (Изгубва се от прозореца.)
Баба Неделя. А, рано е. То дните се скъсиха.
Костанда (влиза отдясно). Дъждовно време такова.
Баба Неделя. Къщно време, Костандо, да си седим и да си приказваме.
Костанда (сяда). Отщели ми се и приказките. Видях сина си с дъщеря ти. (Въздъхва.) Почерних си аз чедото, како Недельо! Като бях рекла, да го задомя, че да го задомя. И ей сега.
Баба Неделя. Какво му е на сина ти ма, сестро: ще си накриви шапката.
Костанда. Ех, заборчляхме ние с тази къща и с тази снаха! А сега — парясване и срам, и харчове…
Баба Неделя. То да ти е грижата. Нека се той паряса, че да видиш как ще намери момиче, като трандафил… и с парици отгоре още.
Костанда. Ще намери… Оная, която си ги има, не чака нас, како Недельо, има толкова ергени — чиновници, че и офицери… (Дебне я с очи.)
Баба Неделя (усмихва се.) Офицери, колцина са ни заобикаляли! Нали склонихме за един в Шумен? Но комарджия бил, Костандо, борчове имал: как да си прежаля чедото?
Костанда. Развали се сега светът, сестро.
Край прозорците прекосват Свилен и Дафинка.
Баба Неделя. Поглеж си го, син-планина, Костандо. И кротък, тъкмо деца да отхрани.
Костанда. Слушам те отгоре с дъщеря ти, како Недельо, и те облажавам: като Дафинка няма друга.
Баба Неделя. Сладкодумна е, Костандо, като лястовичка е в къщи. Аз пък вчера си мислех за сина ти: боже, си мисля, няма да му се чуе гласа. И такъв кротък мъж.
Костанда. Гледам, Недельо, дъщеря ти и си мисля: боже, защо не беше и снаха ми с такова златно сърце.
Баба Неделя. Гледай си работата, ще ти доведе и той снаха със сърце: моми много из София.
Костанда. Много, но знаеш ли им сърцето.
Баба Неделя. Има всякакви, Костандо. (Гледа я крадешком.) Само не бива да бързаш. Рибата е още в морето… ха-ха-ха! Нека се разведе син ти, че тепърва…
Костанда. То…
Баба Неделя. А наша Дафинка — момиче като момиче: има си малко парици и окото й мери нависоко.
Костанда (мълчи и после). И защо да не мери, како Недельо, младинко ти е момичето, хубавинко е, а като си имате кое-що, може да вземете и офицерин. Само това… все ще те питам, но като не сме си свои, та не смея…