При всички случаи крайният резултат беше един и същ.
Никой от тях двамата не правеше повече от това, да оцелее някак през поредния ден.
Защо не се разплачеш, приятел, подигра се Магьосника.
Фюри отиде до пепелника и угаси цигарата.
— Кажи на Директрис, че не е нужно да ми праща повече никого.
Лейла закова поглед в него.
— Моля?
— Избирам теб.
Куин спря черния мерцедес пред къщата на Блей и паркира. Бяха чакали с часове в „Зироу Сам“, като Джон периодически пишеше съобщения на Блей. След като все така не получаваха отговор, си тръгнаха от клуба и ето че бяха пред дома му.
— Искаш ли да ти отворя вратата? — попита сухо Куин, докато изключваше двигателя.
Джон го погледна.
— Ако кажа „да“, ще го направиш ли?
— Не.
— Тогава при всички случаи искам да ми отвориш вратата.
— Майната ти. — Куин излезе от колата. — Съсипваш ми удоволствието.
Джон затвори вратата от своята страна и поклати глава.
— Радвам се, че си толкова манипулируемски.
— Няма такава дума.
— Не знаех, че делиш леглото си с Даниъл Уебстър13. Ало? Гигантът?
Куин хвърли поглед към къщата. Можеше да чуе коментара на Блей: Искаш да кажеш речника Мериам-Уебстър.
— Няма значение.
Двамата заобиколиха къщата и се насочиха към вратата, водеща в кухнята. Сградата беше голяма и тухлена, в колониален стил. Предната й фасада вдъхваше респект със своята официалност, но задната създаваше усещане за уют с извисяващите се от пода до тавана кухненски прозорци и с висящия железен фенер.
За първи път в живота си Куин почука и зачака да му отворят.
— Предполагам, двамата с Блей сте имали тежка разправия.
— О, не знам. Сид Вишъс14 например се е държал и по-зле от мен.
Майката на Блей отвори вратата и както винаги изглеждаше като подобие на Мариан Кънингам от „Щастливи дни“15, като се започнеше от червената коса и се стигнеше до полата й. Тя беше въплъщение на всичко пухкаво, сърдечно и нежно у по-красивия пол и докато се взираше в нея, Куин осъзна, че тя, а не неговата студена и кльощава майка, определяше стандартите му за жена.
Да… нямаше нищо лошо във флиртовете из баровете, но той би създал семейство с някоя като майката на Блей. Жена с качества. И би й останал верен до края на дните си.
В случай, разбира се, че се намереше някоя да го приеме.
Майката на Блей отстъпи назад, за да ги пусне да влязат.
— Знаеш, че е не е нужно да чукаш. — Тя погледна към веригата около врата на Куин, а после към новата татуировка на скулата му. После хвърли поглед към Джон и промърмори:
— Значи така кралят е оправил нещата?
— Да, госпожо — изписа Джон.
Тя се обърна към Куин, прегърна го и го притисна така силно към себе си, че костите му изпукаха. А той имаше нужда точно от това. В този миг пое дълбоко въздух за първи път от дни насам.
Тя прошепна:
— Щяхме да те задържим тук. Не трябваше да си отиваш.
— Не можех да ви причиня такова нещо.
— По-силни сме, отколкото си мислиш — Тя го освободи от прегръдката си и кимна към задното стълбище. — Блей е горе.
Куин се намръщи при вида на опакования багаж до кухненската маса.
— Заминавате ли някъде?
— Трябва да се махнем от града. По-голямата част от глимерата ще остане, но… след случилото се тук е прекалено опасно.
— Мъдро решение. — Куин затвори вратата на кухнята. — На север ли ще заминете?
— Бащата на Блей има нужда от почивка и тримата решихме да посетим някои роднини на юг.
Блей се появи в основата на стълбището. Скръсти ръце и кимна към Джон.
— Как си?
Джон го поздрави, а Куин не можеше да повярва, че приятелят му не е споменал нищо за напускане на града. Възможно ли беше да замине, без да каже къде или кога се кани да се върне?
15
Американски сериал от 70-те години, в който главни герои са членовете на семейство Кънингам. — Бел.прев.