— Мислех, че Бела те е спасила.
— Тя направи много. Но точно сега, както върви бременността й…
Не беше нужно да довършва. Нямаше думи, достатъчни да опишат ужасните „ами ако“. Фюри разбра — Зи беше напълно убеден, че ще я изгуби. Решил беше, че любовта на живота му ще умре.
Нищо чудно, че не искаше да сипе благодарности, задето е бил спасен.
Зи продължи:
— Запазих черепа на Господарката през всички тези години не поради някаква извратена привързаност. Имах нужда от него при всичките си кошмари, че тя се е върнала за мен. Събуждах се и първото, което правех, бе да проверя и да се убедя, че наистина е мъртва.
— Това мога да го разбера…
— Искаш ли да знаеш какво правих през последните месец-два?
— Да…
— Събуждах се и изпадах в паника дали си още жив. — Зи поклати глава. — Мога да се протегна нощем и да пипна топлото тяло на Бела. Но с теб няма как да го направя… А подсъзнанието ми казва, че до около година и двамата няма да ви има.
— Съжалявам… по дяволите… — Фюри закри лицето си с ръце. — Съжалявам.
— Мисля, че трябва да заминеш. За Светилището говоря. Там ще си в по-голяма безопасност. Ако останеш тук, може и година да не изкараш. Трябва да заминеш.
— Не знам дали това е нужно…
— Ще бъда малко по-ясен. Имахме среща.
Фюри свали ръцете си.
— Каква среща?
— При затворени врати. Аз, Рот и Братството. Единственият начин да останеш тук, е да зарежеш наркотиците и да станеш приятел на Бил У21. А никой не вярва, че ще го направиш.
Фюри се намръщи.
— Не знаех, че има сбирки на Анонимни наркомани за вампири.
— Няма, но има вечерни сбирки за хора. Направих справка в интернет. Но това е без значение, нали? Защото дори да кажеш, че ще ги посещаваш, никой няма да ти повярва. А мисля, че и ти сам не го вярваш.
Трудно беше да се спори с това, като се имаше предвид какво беше вкарал в къщата и в ръката си.
Само при мисълта да се откаже от дрогата, дланите на Фюри се изпотиха.
— Ти си казал на Рив да не ми продава повече червен дим, нали? — Това обясняваше реакцията на Хекс, когато се бе отбил последния път за покупка.
— Да, казах му. И знам, че не той ти е продал хероина. На пакетчето имаше орел. А той маркира своите с червена звезда.
— Ако отида в Светилището, как ще си сигурен, че няма да продължа с дрогата?
— Няма да съм. — Зи се изправи. — Но поне няма да бъда принуден да гледам. Нито пък останалите тук.
— Толкова дяволски спокоен си — промърмори Фюри, като че мисълта едва сега го осени.
— Видях те мъртъв до тоалетната чиния, имах на разположение осем часа да седя край теб и да се чудя как да променя всичко това. Изтощен съм, нервите ми са опънати и ако не влезеш в пътя, всички вдигаме ръце от теб.
Зейдист се обърна и бавно тръгна към вратата.
— Зейдист. — Зи спря, но не се обърна към него. — Няма да ти благодаря за това. Така че сме квит.
— Звучи ми справедливо.
Когато вратата се затвори, на Фюри му хрумна странна мисъл, която не само че нямаше нищо общо с казаното дотук, а и на този фон му изглеждаше направо неуместна.
С отказа на Зи да пее, светът бе изгубил съкровище.
45.
В другия край на имението на Братството, на около дванайсет метра под земята, Джон седеше пред бюрото в офиса на тренировъчния център и се взираше в компютъра пред себе си. Изпитваше потребност да върши нещо, за да си заслужи прехраната, но при отложените за неопределено време занимания, нямаше много работа за него.
Харесваше канцеларската работа, така че службата му беше по сърце. Обикновено прекарваше времето си в отмятане на оценки, въвеждане на докладите за травми, получени при тренировки, и проследяване на учебната програма. Хубаво беше да сътворяваш ред от хаоса, да поставяш всичко на мястото му.
Погледна часовника си. Блей и Куин тренираха в залата с тежестите и щяха да останат там най-малко още половин час.
Какво можеше да върши… Какво…
Поддал се на случаен импулс, той прегледа директориите на компютъра и откри папка, озаглавена „Отчети за инциденти“. Влезе в нея и отвори файла, съставен от Фюри, относно нападението над дома на Леш.
21
Уилям Грифит Уилсън (1895–1971) — основател на организацията Анонимни алкохолици. — Бел.прев.