Выбрать главу

За миг му се стори, че го наблюдават, но кой знае, може би параноята беше страничен ефект при възстановяването.

След около десет минути откри плътна сянка и се дематериализира на север в имението на Рив.

Когато придоби форма зад типичната за планините Адирондак постройка, видя фигура зад плъзгащите се стъклени врати на кабинета.

Кормия го чакаше.

Тя излезе, тихо затвори вратата и обгърна тялото си с ръце, за да се стопли. Беше облякла дебел плетен ирландски пуловер, който бе негов, и вълнен клин, зает от Бела. Косата й беше разпусната и стигаше до под кръста й. На светлината от ромбовидните стъкла на прозорците блестеше като злато.

— Здравей — каза тя.

— Здравей.

Той прекоси моравата и се качи на каменната тераса.

— Студено ли ти е?

— Малко.

— Добре, това значи, че мога да те стопля. — Той разпери ръце и тя се сгуши между тях. Въпреки дебелия пуловер почувства тялото й до своето. — Благодаря, че не попита как е минало. Още се мъча… Всъщност не знам какво да кажа.

Ръцете й се вдигнаха от кръста му до раменете.

— Ти ще ми кажеш дали и кога си готов.

— Пак ще отида там.

— Добре.

Стояха един до друг в студената нощ и им беше топло, много топло.

Той приближи устни до ухото й и пошепна:

— Искам да бъда в теб.

— Да… — отвърна тя.

Вътре нямаше да бъдат сами, но тук, в тишината край къщата бяха сами. Премести я още по-навътре в сенките, провря длани под пуловера си и ги плъзна по кожата на своята шелан. Гладка, топла, жива, тя се изви в дъга под милувката му.

— Ще ти позволя да останеш с пуловера — каза той, — но този клин го махаме.

Пъхна палци под ластика, смъкна го до глезените, а после го събу от краката й.

— Не ти е студено, нали? — попита я, макар със сетивата си сам да усещаше отговора.

— Не, никак.

Стената на къщата бе каменна, но той знаеше, че дебелата ирландска вълна е достатъчно добра подложка за раменете й.

— Облегни се назад.

Тя го направи и той обгърна кръста й, за да й е още по-меко, а със свободната си ръка намери гърдите й. Целуна я бавно и продължително. Устата й се раздвижи под неговата — едновременно позната и загадъчна, каквото бе винаги усещането при секс с нея. Вече познаваше всяко нейно местенце, нямаше нищо негово, което да не бе прониквало в нея под една или друга форма. При все това сливането с нея си оставаше вълшебно като първия път.

Тя си беше същата и все пак винаги нова.

Той не бързаше, езикът му се движеше навътре и навън в устата й, ръката му галеше гърдите й и инвестициите произведоха дивидент — ерекцията му едва не пробиваше панталоните. Кормия се разтопи в прегръдката му, усещаше я топла и мека.

Ръцете му се придвижиха надолу.

— Трябва да се уверя, че течението не те е изстудило.

— Моля те… провери — изстена тя и наклони глава настрани.

Той не бе сигурен дали тя умишлено оголи шията си, но вампирските му зъби не искаха и да знаят. Те мигом се приготвиха за проникване, като се подадоха от горната му челюст остри и гладни.

Ръката му влезе между бедрата й и пулсиращата топлина, която завари там, накара коленете му да омекнат. Беше имал намерение да действа бавно, но вече не можеше и дума да става за това.

— О, Кормия — простена той, обхвана с две ръце ханша й и го повдигна. Тялото му широко разтвори бедрата й. — Разкопчай панталоните ми, пусни ме навън…

Завладяна от мириса на възбудата му, тя освободи ерекцията му и двамата се свързаха с едно плъзване, което бе едновременно непринудено леко и изпълнено с мощ.

Главата й се отпусна назад. Проникна и във вената й с координация, която му се удаваше лесно, от само себе си.

Когато зъбите му пробиха нежната кожа на шията й, ръцете й върху раменете му се стегнаха, свиха се в юмруци и придърпаха ризата му нагоре.

— Обичам те…

За част от секундата Фюри застина.

Мигът бе толкова ясен и отчетлив за него — усещането на тежестта й върху дланите му, сливането на сърцевината й с члена му, гърлото й до устата му, слятата миризма на двама им, ароматът на гората, кристалночистият въздух. Чувстваше баланса между здравия си крак и протезата, опъването на ризата под мишницата от това, че тя я бе сграбчила и я дърпаше. Долавяше ритмичното движение на гърдите й, допрени до неговите, пулсирането на нейната кръв и на своята, нарастването на еротичното напрежение.