Когато стигнаха до вратата на гаража с линейките, почука с юмрук и извика името си и тя се отвори широко. Вместо да влязат, всички доведени от него вампири го погледнаха.
Седем лица. Четиринайсет очи. Седемдесет пръста.
Но този път беше различно.
Четящата се там благодарност беше другата страна от работата на Бог и той беше поразен от обожанието и облекчението им. Осъзнаването на това, че вярата в спасителя им не е била напразна и наградата им е техният живот, беше осезаемо.
— Още не сме се измъкнали — предупреди ги той.
Когато Фюри отново погледна часовника си, бяха минали трийсет и три минути.
Двайсет и тримата цивилни, членове на персонала и догени от къщата, бяха евакуирани. Линейките и колите потеглиха, но не през централните врати, които биха ги извели зад сградата, а през подвижни панели, отварящи се към малка горичка отвъд. Един по един автомобилите отпътуваха без включени светлини. Един по един бяха спасени и изчезнаха като призраци в нощта.
Операцията беше същински успех и въпреки това той имаше лошо предчувствие.
Лесърите така и не се бяха върнали.
Не беше типично за тях. При нормални обстоятелства, веднъж проникнали, те се пръсваха навсякъде. Стандартният им метод на действие беше да пленят възможно най-много цивилни, за да ги разпитат и после да задигнат всичко ценно. Защо не бяха изпратили още от своите? Особено като се имаха предвид скъпите вещи в клиниката на Хавърс и в къщата. Освен това убийците знаеха със сигурност, че братята ще са тук, готови да се бият.
Обратно в клиниката Фюри вървеше по коридора, като проверяваше отново стаите на пациентите за някой оцелял. Гледката беше ужасна. Трупове. Много трупове. И сградата беше напълно съсипана, също така смъртоносно пострадала като телата, лежащи из нея. Чаршафите от леглата бяха свалени на пода, възглавниците бяха разкъсани, мониторите за сърдечна дейност и стойките за окачване на системите бяха съборени. Различни видове лекарства бяха разпръснати по коридора и навсякъде се виждаха тези ужасни следи от обувки и червена лъскава кръв.
Спешната евакуация не беше проста домакинска работа, за която Марта Стюарт9 да ти даде съвет. Нито пък боят.
Докато се движеше към рецепцията, му се струваше странно, че наоколо вече нямаше блъскане и суматоха. Чуваше се само жуженето на климатичната инсталация и компютрите. От време на време звънеше телефон, но никой не го вдигаше.
Клиниката буквално беше изравнена със земята и даваше само бегли признаци за мозъчна дейност.
Нито тя, нито красивата къща на Хавърс щяха да бъдат използвани отново. Тунелите, както и всички незасегнати външни и вътрешни врати, щяха да бъдат заключени, охранителните системи щяха да бъдат задействани, а капаците на къщата — спуснати. На мястото на взривения вход и на вратите на асансьора щяха да бъдат заварени стоманени листове. Накрая въоръжена група щеше да влезе и да събере мебелировката и личните вещи през оцелелите тунели, но дотогава щеше да мине известно време. Зависеше от това, дали лесърите щяха да се върнат с пазарските си колички.
За щастие Хавърс имаше друга къща, където да се приюти с прислугата, а пациентите вече бяха настанени във временната клиника. Медицинските картони и лабораторните резултати се пазеха на външен сървър, така че щяха да бъдат достъпни, но щеше да се наложи сестрите бързо да набавят медикаменти и материали за новото място.
Истинският проблем беше оборудването на друга многофункционална постоянна клиника, а това щеше да отнеме месеци и милиони долари.
Когато Фюри се приближи до бюрото на регистратурата, телефонът звънна. Звъненето престана, когато обаждането беше пренасочено към гласова поща, която вместо обичайното приветствие вече обявяваше: „Този номер вече не функционира. За повече информация позвънете на следния номер…“.
Вишъс беше въвел втория номер, за да могат желаещите да оставят съобщение и данните си за обратна връзка. След проверка на самоличността и проблема им, персоналът в новата клиника щеше да им позвъни. Ви проследяваше обажданията чрез четирите си компютъра в Бърлогата, така че ако някой лесър се опиташе да любопитства, братът можеше да засече линията.
Фюри спря и се заслуша напрегнато, а ръката му стисна още по-здраво Зиг Зауера. Хавърс беше достатъчно предвидлив да остави пистолет под шофьорското място на всяка от линейките и деветмилиметровото оръжие на Зи се беше завърнало в семейството, така да се каже.
9
Американска бизнес дама и медиен магнат, водеща на предавания за домакинството. — Бел.ред.