Но да навреди на онези, които се бяха отнесли добре с него, беше още по-лошо.
Блей влезе с поднос с храна в ръце.
— Не знам дали си гладен…
— Трябва да си вървя.
Приятелят му остави подноса на бюрото.
— Не мисля, че идеята е добра.
— Помогни ми да стана. Ще се оправя.
— Глупости — прозвуча женски глас.
Лекарката на Братството се появи пред тях от нищото. Служебната й чанта беше от старомодните — с две дръжки отгоре и с форма на самун хляб, а престилката й беше бяла, точно като тези, които носеха в клиниката. Фактът, че беше привидение, нямаше значение. Всичко у нея, от дрехите и чантата до косата и парфюма, стана плътно и осезаемо, когато пристигна, все едно че беше напълно нормална.
— Благодаря, че дойде — каза Блей. Добър домакин, както винаги.
— Здравей, докторе — измънка Куин.
— Да видим какво имаме тук. — Джейн седна на ръба на леглото и го заоглежда с професионално око, без да го докосва.
— Не изглеждам точно като кандидат за модел на „Плейгърл“.
— Колко бяха? — Гласът й не звучеше ведро.
— Осемнайсет. Сто.
— Четирима — намеси се Блей. — Четирима Бранители на честта.
— Бранители на честта? — Тя поклати глава, като че не можеше да разбере правилата на расата. — Заради Леш ли?
— Не, заради собственото семейство на Куин — отговори Блей. — Не са имали за цел да го убиват.
И това ако не е повод за песен, помисли си Куин.
Доктор Джейн отвори чантата си.
— Добре, да видим какво е положението под дрехите ти.
Както винаги тя беше изключително делова, когато разряза ризата му, преслуша сърцето му и премери кръвното му налягане. За да убие времето, той заоглежда стената, празния екран на телевизора, чантата й.
— Хубава… чанта… имаш — изпъшка той, докато ръцете й опипваха коремната му област и попаднаха на мек участък.
— Винаги съм искала такава. Почитателка съм на доктор Маркъс Уелби11.
— Кой?
— Тук боли ли? — Изпъшкването му, когато отново го докосна, беше достатъчен отговор и той не каза нищо.
Доктор Джейн свали панталоните му и тъй като не носеше бельо, той бързо зави с чаршаф интимните си части. Тя го дръпна настрани, огледа го професионално от всички страни и го накара да сгъне ръцете и краката си. След като се позабави върху няколко забележителни синини, тя го покри.
— Какво използваха? Натъртванията по бедрата ти са сериозни.
— Железни лостове. Големи…
Блей отново се намеси:
— Палки. Сигурно са използвали онези церемониални черни палки.
— Това съвпада с нараняванията. — Доктор Джейн се замисли за миг, сякаш беше компютър, който обработва информацията. — Добре, ето как стоят нещата. Състоянието на краката ти сигурно ти създава дискомфорт, но контузиите би трябвало да минат от само себе си. Нямаш открити рани, и въпреки че дланта ти е порязана, това вероятно се е случило малко по-рано, защото вече зараства. И няма нищо счупено, което е истинско чудо.
С изключение на сърцето му, разбира се. Да бъдеш пребит от собствения си брат.
Млъквай, лигльо такъв, каза сам на себе си.
— Значи съм добре, нали, докторе?
— Колко време беше в несвяст?
Той се намръщи. Онова видение от Небитието изведнъж изникна в спомените му като черна врана. Боже… беше ли умрял?
— Нямам представа колко дълго е било. И не видях нищо, докато бях в безсъзнание. Само чернота. — Нямаше начин да обсъжда с някого малкото си чудновато пътешествие. — Добре съм.
— Не мога да се съглася с теб за това. Пулсът ти е учестен, кръвното ти налягане е ниско и не ми харесва коремът ти.
— Само е малко натъртен.
— Страхувам се, че може да има разкъсване.
Страхотно.
— Ще се оправя.
— Къде си получил медицинско образование? — Доктор Джейн се усмихна и той също се засмя леко. — Искам да те прегледам с ултразвук, но клиниката на Хавърс беше нападната тази нощ.
— Какво?
— Какво? — попита Блей едновременно с него.
— Мислех, че знаете.
— Има ли оцелели? — попита Блей.