— Това може да свърши работа — обяви Джирилал. Старият йога беше влязъл малко по-навътре в пещерата и стоеше до един метален казан върху каменен пиедестал. Нина го освети — и откри, че в пода зад него е изсечен тесен жлеб, който продължаваше навътре в пещерата. Тя го освети с фенерчето до мястото, където се разклоняваше и проследи единия му ръкав, който също се раздели на две, като накрая стигаше до друг казан. В канала имаше някаква течност, но от вълнението на Джирилал можеше да се съди, че това не е вода.
Нина се върна при него.
— Това е петрол — каза тя, като разбърка леко покритата с пепел гъста течност и я помириса. — Система за осветление. Палиш единия огън и той се разпространява из цялата пещера, запалвайки останалите казани.
— Мислех си, че не трябваше да палим огън — каза Еди, поглеждайки към купчината ракети.
— Всичко ще бъде наред, стига някой да не събори някой казан. Чакай да си донеса нещата.
Тя внесе раницата си и намери вътре водоустойчив кибрит.
— Да опитаме ли? — попита тя Шанкарпа.
— Пали — заповяда той.
Тя пална клечка кибрит и я допря до петрола. Трябваше му известно време да се запали, но резултатът накара всички да примижат. Огнената линия се спусна по канала, разделяйки се няколко пъти, като всяко разклонение се спускаше към различните краища на пещерата. Когато огънят достигаше до казаните, вътре нещо изсъскваше и шептеше — подпалваха се малки пакетчета с барут и огънят достигаше до дървата и въглищата, струпани над тях. Започнаха да се надигат пламъци.
Примигваща кехлибарена светлина изпълни грамадната пещера. Предметите постепенно започнаха да придобиват форма, разкриха се невероятни съкровища; златни статуи на богове, хора и животни; изкусно обшити китеници, украсени с перли и ценни метали; красиво нарисувани фрески и прекрасна бродирана коприна, показваща сцени от живота на Шива и неговите съпруги. Сред творбите на изкуството се виждаха странни машини, също толкова загадъчни на светло, колкото и в мрака. Гигантско колело, от чийто ръб висяха десетки кожени торбички; голяма дървена решетка, от която стърчаха стотици блестящи метални стрели; масивен каменен валяк с дълги и дебели метални дръжки. Недалеч от рампата се издигаше нещо, което наподобяваше миниатюрен дворец със златни куполи. Към пръстен около върха му бе привързана огромна спъхната и провиснала текстилна торба, която се простираше навътре, чак до задната стена на Криптата.
— Да му се не види! — възкликна Еди. — Шива е имал голям гараж.
— Това е невероятно — прошепна Нина. — Какви са всички тези неща? — Тя се приближи до малкия дворец. На едната му стена имаше порта; тя леко я побутна и във вътрешността се разкри още един казан, както и няколко меча с прави остриета, подредени на стойка до едната стена. — Прилича ми на куклена къщичка.
— Маяянтра — каза Джирилал. — „Магическа машина“. Във ведите и епосите се разказва, че такива машини са били използвани в битките.
Шанкара беше по-подробен.
— Това е сарвато-бхадра — каза той, приближавайки се до голямото колело. От двете страни го подпираха дървени колони. Той взе една торбичка, която съдържаше нещо тежко, с размера на човешка глава. Кожата беше изрязана във форма, която силно наподобяваше прашка с дървен чатал. — Той хвърля камъни, по сто наведнъж.
— „Да пребием всички с камъни!“ — пропя Еди фалшиво, с носов глас. Всички се обърнаха към него. — Боб Дилън, нали се сещате9? Добре де, сигурно не се сещате. Забравете.
— Как са ги вкарали тук? — попита Кит. — Нито една от тях не би могла да мине през долината до пещерата.
— Сигурно са ги сглобили тук — каза Нина. — Те са експонати — също като повечето съкровища на Шива. — Тя пристъпи до Шанкарпа. — Всичко това ли се споменава в епосите?
— Да, и в надписите по стените в долината — отвърна той. После посочи към решетката с металните стрели. — Това е сара-янтра — тя изстрелва по сто стрели наведнъж. Удгхатима — каменният валяк — разбива стените на замъците.
Нина се вгледа отблизо в древните бойни машини. Каменни и метални тежести висяха от вериги, които преминаваха през скрипците, монтирани в основата им. Вече беше виждала — и едва не стана жертва — на подобни елементарни, но ефективни механизми, задвижвани от гравитацията; дори след всички тези векове те все още функционираха.