— Надявахме се, че ще можем да обсъдим изложените артефакти — каза Ванита. За разлика от съпруга си, тя имаше отличаващ се, мелодичен акцент, и беше наистина забележителна, облечена в традиционното индийско сари от изящна рисувана коприна и окичена с бижута, най-впечатляващи от които бяха големите златни обеци. Беше може би на същата възраст като Коил и безспорно красива, но по един странен, птичи начин, заради тънкия й, остър нос.
— Просто попитайте, както се казва! Двамата с доктор Шарп с удоволствие ще отговорим на всичките ви въпроси — отвърна Нина, обръщайки се към цялата група.
Както и очакваше, повечето въпроси бяха свързани с короната. Но семейство Коил се интересуваха повече от друг артефакт.
— Кодексът на Талънор — каза Коил, навеждайки се да погледне отблизо. — Каква част от него е преведена?
— Около деветдесет процента — отвърна Нина. — Доктор Шарп ръководи работата по превода. Последните десет процента са доста трудни, но познанията ни върху езика на атлантите се увеличават непрекъснато.
— Обмисляли ли сте прилагането на краудсорсинг1 — за ускоряване на процеса?
Нина беше изненадана то въпроса.
— Ъъъ, всъщност не. Не работим по този начин.
Той я погледна остро през очилата си.
— Пускането му в мрежата ще помогне повече от разпределянето му между няколко души. Освен това събирането на повече резултати ще намали вероятността от индивидуални грешки. Компанията ми би могла да осигури необходимия софтуер — на много поносима цена.
— Археологията изобщо не е като компютърните науки — отвърна Нина. — Освен това не желаем да разкриваме работата по превода заради информационната сигурност. Кодексът описва много места, посетени от Талънор, които са потенциален терен за важни археологически открития. Ако ги разкрием твърде рано, те могат да бъдат ограбени, преди да получим възможността да ги проучим.
— Но част от страниците вече са публикувани онлайн от АСН.
— Това е станало по решение на предшественичката ми, не мое — каза Нина с жлъч в гласа. — Щом ме назначиха за директор, веднага го отмених. Поставям науката на по-високо стъпало от рекламата.
— И двете са еднакво важни. Самата вие сте обществена фигура.
— Невинаги по мое желание, бъдете сигурен. Точно затова избрахме да покажем точно тези страници от Кодекса. — Нина посочи изписаните метални листи. — Картините по тях вече са били показвани в мрежата.
— Но точно тези страници привлякоха вниманието ми. — В механичния глас на Коил за пръв път се появи намек за емоция — вълнение — когато посочи с пръст долния край на втората страница. — Този текст тук — това не е езикът на атлантите, а е ведически санскрит. — Той погледна Нина. — Езикът на древна Индия.
— Да, знам. Бил е използван до около шестстотната година преди новата ера, след което е бил заменен от класическия санскрит, но никой не знае със сигурност колко продължително е бил използван преди това — всъщност не се е знаело досега. Атлантида е потънала около деветхилядната година преди новата ера, което означава, че езикът е съществувал отпреди това, щом Талънор се е сблъскал с него.
— Както и индийската цивилизация. — Коил обиколи витрината, за да разгледа добре импресията, покриваща дебелата корица на книгата. — Цивилизация, основана върху ученията на ведите… които и днес имат свои последователи. А това превръща индуизма в най-древната оцеляла религия. — На лицето му се изписа усмивка, която изглеждаше твърде не на място на безизразното му лице. — Което увеличава вероятността някое от направленията му да е единствената истинска религия, не мислите ли?
— Избягвам да се замесвам в религиозни дебати — отвърна твърдо Нина. Конфликтите между археологическите открития и догмата на няколко пъти едва не я бяха убили.
Коил почти залепи лицето си за стъклото на витрината, взирайки се упорито в начупената линия. Застаналият наблизо до Ванита Еди се изкуши да наруши мълчанието.
— Госпожо Коил — каза той, — как се запознахте със съпруга си? — Тя го погледна презрително, без желание да участва в салонни разговори. Той го прие като предизвикателство. — Кое в милиардера Прамеш Коил първоначално привлече вниманието ви?
Ванита оголи зъби в отговор на леката закачка.
— Да не би да ме мислите за някоя златотърсачка? — сопна му се тя.
1
Краудсорсинг — предоставяне на активна роля на потребителите в процеса на развиване на продукта или услугата. — Б.пр.