— Хайде, влизай!
— Нямам оръжие! — възрази Кит, когато англичанинът отново даде газ.
— Имаш телефон, нали? Обади се на лионската полиция и ги накарай да блокират пътя!
Колата стигна рампата и излезе от подземния гараж. Пътят се отдалечаваше от сградата на Интерпол и се вливаше в улицата откъм южната и страна. Еди натисна спирачките на кръстовището; не знаеше накъде да завие, докато не видя вдясно мигащи стопове — бягащият ситроен беше ударил друга кола. Той профуча покрай повредения автомобил и пое на югозапад, успоредно на реката. Подминаха един от мостовете на Рона, но нови сигнали за сблъсъци и хаос му подсказаха, че ситроенът е поел на юг.
Кит крещеше някакви инструкции на френски по телефона си.
— Пред нас има полицейски екип — докладва той. — Те ще й пресекат пътя.
Еди забеляза характерните вертикални стопове на френската кола на около стотина ярда напред. Ситроенът забърса странично друга кола, която се завъртя на пътя — Еди премина в платното за насрещно движение, за да избегне задръстването.
Една полицейска кола влетя в булеварда с включени светлини. Мадиракши рязко натисна спирачката, ситроенът поднесе и зави надясно, навлизайки в друга улица. Ченгетата го последваха, а Еди зави след тях. Сменяше предавките, опитвайки се да набере скорост колкото се може по-скоро. Полицейската кола пред него приближаваше ситроена.
Светнаха вертикалните стопове…
Полицейската кола се заби в задницата на ситроена. Пръсна се стъкло, багажникът на хечбека зейна отворен — но преследвачите му пострадаха много повече. Полицейската кола поднесе по пътя, блъсна се челно в един стълб и го огъна със силен трясък, който отекна по улицата. Кит измърмори нещо, което според Еди беше индийска ругатня.
Единият от стоповете на ситроена все още работеше — самотна червена светлина, която бързо се отдалечаваше от тях. Еди се впусна в преследване, надувайки клаксона. След дългите редици нагъсто построените блокове с примигващи свещички на прозорците следваше празно пространство. Бяха се върнали до реката. От другата и страна се виждаха високите небостъргачи, чиито многоцветни лампи ги осветяваха в различни цветове на дъгата.
Еди нямаше време да се наслади на гледката. Мадиракши се беше отправила към моста. Той се досети какъв е планът й: да изчезне в тълпата от туристи, които се бяха събрали за Фестивала на светлината.
Една полицейска кола се опита да блокира пътя й към моста. Тя не намали скоростта си, а се насочи към задницата на патрулката, блъсна я и я отхвърли от пътя си. Смачканата полицейска кола се завъртя по асфалта и се вряза в тротоара.
Кит отново изпъшка.
— Загиват хора — трябва да се откажем!
— Не, почакай! — Те бързо настигаха ситроена; втората катастрофа го беше повредила доста. — Скоростта й намалява. Пипнахме я!
Очуканият ситроен мина напряко през улицата от другата страна на моста и се качи на пешеходната пътека; хората отскачаха от пътя и. Без да сваля ръка от клаксона, Еди я последва в прохода, който се беше отворил в тълпата.
Пред тях се разкри голям площад; все повече туристи се стичаха към сърцето на глада. Мадиракши зави към тревните площи, събаряйки двама души по пътя си, но колата й вече издъхваше, над предния капак се издигаше пушек. Тя рязко натисна спирачката и ситроенът се плъзна по поляната сред дъжд от пръст и трева, заоравайки в събралата се тълпа. Над площада се разнесоха писъци.
Еди спря фолксвагена, изскочи навън и забеляза индийката да тича между шокираните зяпачи. Той хукна подире и, следван от Кит.
— Площад „Луи Прадел“, vitev2! — каза индийката по телефона, преди да извика „Полиция!“ и бясно да започне да размахва ръце пред хората да й направят път.
Нови разтревожени и възмутени викове подсказаха на Еди посоката, в която се движеше Мадиракши. Тясната улица, в която навлязоха, беше осветена от балдахин от лампички, които блещукаха като звезди. Събралата се тълпа от зяпачи пречеше на Еди да види целта. Ако тя изведнъж се спреше, той щеше да мине на три фута от нея и въобще нямаше да се усети…
Пред него се разнесе силен писък. Индийката беше съборила дете. Някакъв разгневен мъж се развика след нея и единствено полицейската униформа му попречи да направи нещо. Еди и Кит профучаха покрай него — но бащата сграбчи полицая от Интерпол и го дръпна назад. Няма униформа, няма задръжки. Мъжът го блъсна на земята и се накани да го ритне в лицето…