— Изчакайте господин Чейс в дома им — каза Коил. — Сигурен съм, че ще поиска да говори с жена си.
— Какво искате от Еди? — попита остро Нина, прикривайки страха си с гняв.
— Съпругът ви трябва да ни донесе нещо — отвърна Ванита с леден глас. — Кодексът на Талънор.
Нина я погледна презрително.
— Мечтай си. Нали знаете, че Интерпол вече са разбрали, че вие стоите зад обира в Сан Франциско?
— Може и да подозират — отвърна Коил и отпрати Зек с кимване. Човек от екипажа затвори люка. — Но няма да намерят доказателства. А след това вече няма да има значение.
— Но за какво ви е точно Еди? Ако искате кодекса, защо не накарате мен да ви го донеса?
— Лесно ще вдигнете тревога. Освен това като сте ни заложница, господин Чейс ще ни сътрудничи по-охотно, отколкото ако бъде на ваше място.
— Значи смятате, че ни познавате? — изсумтя тя.
— Кексия ви познава. Цялата информация за вас и вашия съпруг беше събрана и анализирана. Господин Чейс е по-предсказуем от вас, което означава, че може по-лесно да бъде контролиран. Загрижеността му за вашата безопасност ще гарантира подчинението му.
— По-лесно се контролира, а? Ще му кажа, като се обади — сигурна съм, че добре ще се посмее.
— Млъквай — сопна и се Ванита и златните и обеци зазвъняха. — Прамеш, откарай ни у дома. Тая държава ми омръзна.
— Както желаеш, любов моя. — Коил се обърна и влезе в пилотската кабина. Нина очакваше, че той ще даде нареждания, но за нейна огромна изненада той се настани на пилотското място и сложи слушалките на главата си.
— Отзад — заповяда Ванита и посочи презрително задната част на кабината. Двамата мъже завлякоха Нина там. — Чапал, наркотикът.
— Наркотик ли? — извика Нина, виждайки как мъжа с черното поло вдига някакъв уред с формата на пистолет — джет инжектор, използващ високо налягане за вкарване на лекарства през кожата, вместо игла. Тя започна да се бори и да рита, но похитителите й я държаха здраво.
— Бих ви посъветвал да приемете наркотика, доктор Уайлд — обади се Коил от кабината. — Иначе господин Тандон ще бъде принуден да използва уменията си в бойните изкуства, за да ви изпрати в безсъзнание. Доколкото знам, това е изключително болезнено.
Мъжът в черно се усмихна злобно на Нина.
— В човешкото тяло има сто и осем марма точки. Дванайсет от тях водят до незабавна смърт, ако са натиснати от някой майстор на марма-адим3.
— Нека позная — рече навъсено Нина. — Ти си точно такъв майстор.
— О, да. Но смъртоносните точки се намират съвсем близо до онези, които причиняват изпадане в безсъзнание и парализа. Ако се борите, дори аз бих могъл да сбъркам и да натисна погрешната точка. — Усмивката му се разшири. — Или може би предпочитате наркотика?
Тя стисна зъби и неохотно прие поражението. Засега.
— Просто… свършвай по-бързо.
Тандон притисна дюзата на инжектора към шията й и натисна спусъка. Чу се силно изсъскване на газ и тя се сгърчи от болка, когато наркотикът беше впръскан през порите на кожата й. За миг като че ли не се случи нищо… но после краката и започнаха да омекват. Двамата мъже я оставиха върху седалката. Ревът на двигателя премина във вой и самолетът се приготви за излитане.
— Да знаете… какво ви чака… когато мъжът ми ви хване — успя да каже Нина, преди всичко около нея да потъне в мрак.
Схванат и изморен от дългия полет, Еди хвана такси до Манхатън. Опита се да се обади на Нина, но и в апартамента, и в офиса, и на мобилния й телефон му се включваше гласова поща. Леко раздразнен, той се обади на Лола.
— Добър ден, Еди — поздрави го тя. — Как беше във Франция? Видя ли Фестивала на светлината? Чувала съм, че е много красиво.
— Беше… ярко. — Тази дума му се стори най-подходяща. Нина очевидно не и беше разказала събитията от предишната вечер. — Знаеш ли случайно къде е Нина? Не мога да се свържа с нея.
— Не съм сигурна, днес не съм я виждала. Сигурно е на някое събрание на комисията на ООН.
— В самолет или на събрание? Не съм сигурен кое е по-лошото.
— Поне в самолета можеш да гледаш някой филм. Както и да е, като я видя, ще й кажа да ти се обади.
— Добре. Благодаря, Лола.
Най-накрая стигна до етажа си и повлече куфара си към апартамента.
— Нина, вкъщи ли си? — извика той, щом отвори вратата. Никакъв отговор. Той заряза багажа и отиде в кухнята да си направи кафе.