- Донякъде - отвърна Коил, отново приемайки буквално думите и. - Аз вярвам в даването на власт на онеправданите, независимо дали чрез достъпа до информация, или чрез някои по-директни мерки.
Тя махна с ръка към тримата бодигардове.
- Като им плащаш да ти вършат мръсната работа?
- Някои проблеми не могат да се решат просто чрез обсъждане. Като Урбано Фернандес, който би сключил сделка с Интерпол, ако Мадиракши не го беше накарала да замълчи. - Мъжът без език изгъргори нещо, Коил отговори на хинди. - Горката Мадиракши. Тя беше вярна служителка.
- Да, Еди ми разказа колко е лоялна. Предпочела да се самоубие пред това да бъде арестувана.
- Тя беше много добра в работата си. Окото и било избодено от някакъв пияница, който я сбъркал с проститутка. Двамата с Ванита разбрахме за нея от благотворителната ни организация и платихме за пластична операция, след това използвахме Кексия, за да открием нападателя и. Той се превърна в тестов обект за нея... тайното ни оръжие, ако може така да се каже.
- Вие сте истински хуманист - рече Нина. Тя изгледа тримата мъже. - Имате си боливудски Брус Ли - каза тя за Тандон, който изглеждаше по-скоро развеселен, отколкото раздразнен от обидата. - Какви са историите на тези двамата?
- Дхирен Махаджан - каза Коил, посочвайки брадатия гигант, след което пръстът му прескочи към мъжа с изпилените зъби, - и Нахари Сингх. Нахари участваше в незаконни улични боеве, но не по свой избор - беше принуден заради дълговете на семейството си. Не беше от най-големите бойци, затова собствениците му му осигурили предимство.
Сингх я дари с акулска усмивка.
- Значи работодателят ти няма нужда да ти осигурява зъболекарски услуги, а?
- Изборът е бил негов. Понякога осакатяването може да се окаже полезно. Както сама разбрахте. - Нина разтърка раздразнено превързаната си ръка. - Колкото до Дхирен, той работеше за един гангстер, но се сближил твърде много с приятелката му. Едно древно наказание, което се прилагало от брамините, най-висшата каста, било поставянето на нажежен пирон в устата на грешниците. Гангстерът решил, че няма да е зле да възроди традицията.
Нина погледна слисано брадатия мъж.
- Господи! Да разбирам ли, че гангстерът, „собствениците”... вече ги няма?
- Да, те преминаха в следващия кръг на съществуване. Но Дхирен и Нахари, и Шапал са просто мои служители - и също като мен и Ванита са служители на Шива. Вярата ми в него ме направи такъв, какъвто съм сега. И сега съм готов да му се отплатя, като отведа човечеството в следващия цикъл. - Той пристъпи към дрона. - И така, доктор Уайлд. След като вече знаете намеренията ми, аз искам да ви попитам: ще ми помогнете ли да намеря Криптата на Шива?
Нина скръсти ръце на гърдите си.
- Заради вас загина мой приятел, както и много други хора. Наистина ли вярвате, че ще се съглася да ви помогна доброволно?
- Всъщност не. - Раменете му леко помръднаха. - Все пак дванайсет процента е твърде малък шанс. Но бях длъжен да опитам.
Ванита му извика:
- Слизам долу в лечебницата, за да наблюдавам операцията. - Тя тръгна към изхода, следвана от двамата си осакатени бодигардове.
- Ще се видим в двореца - каза Коил и се обърна, за да я изпрати с поглед...
Заставайки точно пред дрона, Нина се хвърли към машината. Тя хвана спусъка на пистолета със стреличките и го натисна. Оръжието подскочи в ръката и след силен удар от освобождаването на сгъстения газ, стоманената стреличка излетя от дулото...
И спря на един инч от гърдите на Коил. Бърз като светкавица, Тандон протегна ръка и я хвана.
Койл отскочи от мястото си с ококорени очи, а Тандон пусна стреличката в краката му.
- Това... беше много глупаво от ваша страна, доктор Уайлд - каза той, възвръщайки хладнокръвието си.
Реакцията на Ванита беше много по-емоционална. Тя се втурна към Нина, изкрещявайки:,Дръжте я!” на придружителите си. Нина се опита да се измъкне от тях, но бързо беше притисната в ъгъла. Грамадният брадат мъж я сграбчи и изви ръцете и зад гърба. Тя се опита да го срита с токчетата си в пищяла, но той изви ръцете и още повече. Раменните и стави изпукаха болезнено, прогонвайки от главата и всякакви мисли за съпротива.
Ванита пристъпи към нея, протегна ръката си и заговори на хинди. Острозъбият мъж се приближи до нея. За миг Нина се уплаши, че отново ще получи заповед да я ухапе, но вместо това той бръкна в джоба си и постави нещо в ръката на Ванита.
Щрак. Предметът беше автоматичен нож; от дръжката му изскочи блестящо острие, дълго четири инча. Ванита злобно се протегна към косата на Нина, сграбчи дясното и ухо и опря острието в него. Нина замръзна.