— Не сте ли ги разпитали още?
— Не искам да прибързвам. Еди, трябва да разбереш, че семейство Коил са изключително могъщи. Аз може да съм член на Интерпол, но ние работим във връзка с местните сили за сигурност. Нито едно индийско ченге няма да рискува кариерата си, като предприеме нещо срещу тях, освен ако не е абсолютно сигурно в обвиненията. Ала дори и тогава на Коил няма да му е трудно да се откупи, както сам видя.
— Какво ни остава тогава? — попита Еди. — Ще ме върнеш обратно в Ню Йорк?
— Може би. — Кит го погледна безмълвно… след което извади ключ от джоба си и отключи белезниците му. — Но не веднага. Наистина вярвам, че Коил не е чист, и че ако ти помогна, не само ще успеем да спасим Нина, но и ще го хванем на местопрестъплението. Отвличането през граница е работа на Интерпол и тъй като Нина беше отведена от Щатите, процесът ще трябва да се проведе там. Прамеш и Ванита доста ще се поозорят с подкупите в Ню Йорк.
Еди свали белезниците си.
— Значи ще ми помогнеш?
— Да. Това е професионален риск, но мисля, че си заслужава да го поема. — Той се усмихна. — Та какво точно си намислил?
Дори в този декемврийски ден температурата беше над 20 градуса по Целзий. Колата на Кит нямаше климатик, затова Еди свали прозореца, но силно замърсеният въздух на задръстената магистрала бързо го накара отново да го вдигне.
— Винаги ли има такива задръствания?
— Почти — отвърна Кит, докато пълзяха към центъра на Делхи. — Но сега е по-зле от обичайното заради предстоящата среща на Г-20. Няколко от главните улици са затворени.
— Политиците винаги гледат да причинят неудобства на останалите, нали?
За изминаването на последната миля от пътуването им бяха необходими близо четирийсет минути. През цялото време ги придружаваха звуците на гневни клаксони и скърцащи спирачки. Както беше предупредил Кит, затворените улици ги принудиха да се отклонят доста преди да стигнат до хотел „Орчард“, който се намираше на миля от централната правителствена зона „Виджай Чок“. Във фоайето ги чакаха — и за голямо облекчение на Еди това не беше някой от хората на Коил.
— Защо се забавихте толкова? — попита Мак.
Еди се ухили и разтърси ръката му.
— Малък проблем на митницата. Как успя да стигнеш толкова бързо до тук?
— Взех метрото. За по малко от един паунд се стига от летището право в центъра на Делхи. Ще ми се лондонската Тръба5 да е толкова евтина. — Той погледна Кит. — Освен това си мислех, че нямаш никакви приятели в Индия.
Еди ги запозна.
— Кит е разследвал семейство Коил — каза той. — И смята, че е попаднал на нещо.
— Нищо конкретно — обади се Кит с извинителен тон. — Но достатъчно, за да привлече интереса ми във връзка с кражбите на произведения на изкуството. Трябва ми само доказателство.
— Ние ще ти го осигурим — каза Еди. — Заедно с доказателство за отвличане. Разполагаме и с идеалната примамка. Поне се надявам, че разполагаме. Мак?
— Да видим. — Той отиде до рецепцията. — Имате ли пратка за мен? Името е Маккримън, Джим Маккримън.
Рецепционистката провери в компютъра си.
— Да, имаме. Сега ще ви я донеса. — Тя отиде в задната стаичка и се върна с голям и тежък кашон.
— Какво е това? — попита Кит.
— Онова, за което ме издирват — отвърна Еди. Освен марките и щампите на куриерската служба, на кашона имаше печат на митническата служба на ООН и безброй лепенки с надпис „Да не се подлага на рентген“, наслагани от Лола, което позволяваше кашонът да бъде транспортиран без обичайните проверки — номер, който Еди беше използвал и преди, за да се сдобива с предмети, които обикновено биха повдигнали доста въпроси в останалите държави. — Това е Кодексът, заедно с новия ми уайлди.
Кит го погледна въпросително.
— Твоят какво?
— Пистолет. Голям пистолет. Може да ми свърши работа.
Мак поклати глава.
— Да не би да си си купил нов екземпляр от тия абсурдни оръжия?
Еди изсумтя.
— Пистолетът си е добър и всеки, който си прави с мен шегички, че така компенсирам нещо друго, да ходи да си гледа работата. Сега си имаме други проблеми на главата — като например как да спасим Нина.
Те се усамотиха в един тих ъгъл на хотелския бар.
— Защо не ги накара да направят размяната в Делхи, вместо в Бангалор? — попита Кит, след като Еди му обясни ситуацията. — Така щеше да ми е по-лесно да осигуря подкрепление.