И двамата владееха стъпките на танца, Гейдж знаеше това. Бяха упражнявали вариациите му, промените на ритъма. Но в този танц, първия им заедно, възнамеряваше да води той.
Отново сля устни с нейните и закачливо преплетоха езици, докато Гейдж откачаше теленото копче на панталона й. После я повдигна във въздуха във внезапна, нехайна демонстрация на сила, от която дъхът й спря, а памучната материя се свлече по краката й. Моя си, помисли си той и я спусна надолу, докато устните им отново се срещнаха. Когато тя простена и топлият й дъх докосна устните му, когато ръцете й се вкопчиха по-здраво в раменете му, изведнъж я пусна така неочаквано, че Сибил се озова повалена върху леглото.
Падна по гръб и косите й се разпуснаха. Матова кожа и ефирна черна дантела.
— Не си развил тези мускули с разбъркване на карти.
— Успях да те изненадам. — Той се наведе и опря ръце от двете страни на главата й. — Бързо или бавно?
— Нека опитаме по малко и от двете.
Свивайки ръце, тя го притегли към себе си. Целувката започна невинно, като вълни от бял сатен, а после, при първото жадно всмукване пламна неудържимо. Ръцете й се спуснаха надолу по гърба му, промъкнаха се под разхлабените дънки и докоснаха мускулестата плът. Сибил обви крака около него като светкавица и се надигна, жадувайки за допир, център в център, с ярост, която рязко разтърси самообладанието му.
Невероятна е, помисли си отново той и ненаситно обсипа шията й с целувки.
Устните му бяха фантастични, удивителни. Тя отметна глава назад и го остави да вкусва от нея колкото желае. Кожата й настръхна при допира им и кръвта й запулсира. Стройното му и стегнато тяло, с открояващи се мускули, притискаше нейното и разпалваше чувствеността й в множество точки, които изпращаха импулси на наслада.
Страст. Жажда. Трескаво изучаване.
Сибил смъкна дънките надолу по краката му, претърколи се и го възседна. В отговор, той се надигна и долепи устни до нейните, разкопчавайки сутиена й.
Целувката бе бърза и жадна, а ръцете му се плъзгаха бавно, с мъчително търпение, от което в корема й пламнаха малки пожари. Когато устните му се спуснаха, за да вкусят от онова, което ръцете му бяха събудили, тя се наведе назад, предлагайки още.
Носеше се по вълните, пламенна и пъргава. Съвършените й форми, изваяното й тяло със златист загар, бе екзотичен пир за сетивата му. Приемаше, вкопчваше се в своята наслада, потапяше се в нея. Нищо не можеше да го възбуди повече от страстния й полет нагоре.
Нима я бе желал толкова силно? Нима този копнеж беше живял в него през цялото време, очаквайки да изригне, да пробие стената на предпазливост и контрол? Сега се надигаше в него, задушаваше здравия разум и единственото му желание бе да усеща трепетите й, да вижда как се извива, да чува стоновете й. Притискайки я с тежестта си, използва ръцете си, за да накара тази страст да бликне като бърз, горещ порой.
Тя се издигна до върха, потръпна под него и затоплената й кожа заблестя на слънчевата светлина. Зад тези тъмни цигански очи, взрени в неговите, се криеше цял загадъчен свят.
— Докрай — промълви тя и плъзна ръката си надолу. — Искам всичко от теб.
Притисна го между краката си и го прие в себе си.
Искра разпали кръвта й. Остави се в плена на този пожар и издаде вик, когато я завладя, простенвайки при новото пробуждане на жаждата. Отвърна, когато той побутна краката й нагоре, за да проникне по-дълбоко, ноктите й се впиха в плътта му като шпори. Дори когато блаженството, заслепяващо и безкрайно, я остави без дъх, тя се втурна напред със следващия мощен тласък.
Изригна под него и го увлече със себе си в огъня.
Отпуснаха се по гръб, един до друг в леглото. Той се чувстваше като след полет от скала, лудо премятане във въздуха и приземяване в гореща река. Едва бе намерил сили и разсъдък да я освободи от тежестта си, за да опитат и двамата да си поемат дъх.
Не беше просто секс, помисли си Гейдж. Сексът можеше да е всичко — от спокойно отпускане до изтощителна игра. А това бе откровение, в почти библейски измерения.
— Е, добре — промълви той. — Изненадите нямат край.
— Мисля, че видях богинята майка. — Сибил издаде нещо средно между въздишка и стон. — Беше доволна.
Гейдж се засмя и затвори очи.
— Ти си като жива женска версия на Гъмби1. Без зеления цвят.
Сибил замълча за миг.
— Май последното беше комплимент. Благодаря.
— Моля.