Младежът отново описва кръг със свободната си ръка. Накрая Джордж разбира, че иска да смъкне прозореца, и натиска копчето. Докато стъклото се спуска, започва да съжалява, че го е направил. Чувства се, сякаш съблича кожата си. Младежът вече го държи на мушка, но след като и последната илюзия за сигурност отпада, той знае, че вече може да даде и душата си.
– Хей, путо2 – казва младежът. – Дай ги, мой човек.
Като служебен защитник Джордж е разпитвал безброй жертви на въоръжени обири. Винаги използваше един и същи подход, за да разклати показанията им. Да изтъкнеш очевидното. „И вие през цялото време гледахте пистолета, нали, госпожо Джоунс? Не сте сваляли очи от него, нали?“ Вярно е. Джордж все още не се е престрашил да погледне другаде. Не вижда почти нищо друго освен пистолета – малък, сребрист, голям калибър, черна ръкохватка – и ръката, която го държи; тъмносинята звезда на „Латино нация“ се вижда върху матовата кожа, полузакрита от разръфания сив ръкав на анорака.
Когато младежът заговаря обаче, Джордж послушно вдига глава. Вече знае, че хлапето е единият от двамата, които видяха в гаража и Ейбъл искаше да прогони. Това е по-високото момче с прическа „кръпка“, която винаги е напомняла на Джордж за обръсната репичка. Сега косата му е скрита под качулката на анорака, която е нахлупил и над лицето в опит да се прикрие. Хлапакът е хилав и вероятно още няма седемнайсет, мургав, пъпчив, с плахи очи. Мексиканец или латиноамериканец. Има високи скули и орлов нос като индианец. Като ги наблюдаваше миналата седмица, Джордж ги прецени по опърпаните, мизерни дрехи като бедни – много бедни, безнадеждно бедни момчета, които рядко имат шанс да се измъкнат от мизерията на гетото. Би било чудо, ако това хлапе е имало възможност да разговаря с бял представител на средната класа по-дълго от минута.
Давайки си сметка, че младокът няма опит с такива като него, Джордж се замисля дали да не рискува и да тръгне рязко с колата. Ще стъписа ли дотолкова момчето, че да не му даде възможност да стреля. Без да се замисля, Джордж привежда идеята в действие. Толкова е импулсивна, че няма време да се уплаши. Той посяга към скоростния лост и в същия миг момчето го удря с пистолета по ръката. Болката е силна, но Джордж се сдържа да не изкрещи. Младежът е единственият, който вдига шум.
– Мамка ти, путо! Мамка ти, кучи син, така ще те пречукат, бе! Какво ти става? Мамка ти!
В изблик на гняв хлапето го удря по същата ръка, която съдията е притиснал към гърдите си. Този път Джордж изкрещява и се отпуска за секунда назад със затворени очи, докато преодолее болката.
Хлапето щраква с пръсти.
– Дай ги тука, путо. Дай ги, мой човек.
Иска ключовете от колата. Дясната ръка на Джордж е изтръпнала и не може да я движи. Той се обръща и изважда ключовете от стартера с лявата си ръка.
– Дай ги сега, мой човек – повтаря момчето и пак размахва пистолета.
Казва му да слезе от колата. Джордж си дава сметка, че няма да го убият тук. Ще го закарат другаде, защото се страхуват, че изстрелите ще привлекат вниманието на патрула, преди да са избягали.
Момчето пак настоява да му даде ключовете. Джордж продължава да разтърква ръката си, преструва се, че още не може да преодолее болката. Обмисля няколко варианта да преговаря: „Аз съм съдия.“ „Не знаете в какво се забърквате.“ Но те могат да направят и нещо по-лошо. Не трябва да ги предизвиква. За този хлапак убийството на Джордж почти със сигурност ще е подвиг, с който ще се покаже достоен за бандата, „кръвно кръщение“, както казват. Корасон сигурно е дал мръсната работа на най-нисшите си последователи, та убийството на съдията да не може да се свърже с него. За секунда Джордж се замисля колко основателни са били подозренията на Марина и Ейбъл. Ще имат право да му се присмеят, макар и през сълзи, че е бил толкова самонадеян. Джордж обаче със задоволство установява, че не му дреме. Той знаеше какъв риск поема. Ако искаш да си принципен, винаги трябва да рискуваш нещо.
Краткият миг на задоволство завършва, когато момчето притиска дулото на пистолета до слепоочието на съдията, за да привлече вниманието му. Джордж се отдръпва, младежът го сграбчва за рамото и притиска оръжието във врата му. Той чувства пулса си в артерията, притисната от дулото.
– Хей, вато3 – казва някой друг.
Боейки се да отмести главата си от оръжието, Джордж завърта очите си доколкото може към дясната седалка на седана. Вторият хлапак е при другата врата. Той е с близо глава по-нисък от онзи с пистолета и е по-малък. Държи ръцете си надолу, но от положението на дясната, Джордж заключава, че и той е въоръжен. Второто момче извърта главата си.