– В замяна на? – интересува се тя.
– Не съм на служба.
Тя се усмихва:
– Нещо ми подсказва, че всеки ще се вслуша доста внимателно в мнението на един апелативен съдия.
– Да видим тогава дали ще проговори. Това е единственият начин да намали тежестта на провинението си.
Когато полицаите се появяват, идеята се харесва на Грисъм.
– Вие ще измъкнете повече от това хлапе, отколкото ние, господин съдия – признава той.
Джина отива да уведоми клиента си.
Завеждат момчето в очукана стая за разпити със старо дървено бюро, три стола и множество петна и драскотини по стените. От коридора помещението се вижда през огледално стъкло. Въпреки това Грисъм, Джина и прокурорът влизат с Джордж и застават прави зад стола му. На пода има халка, за която приковават опасните престъпници, но като непълнолетен, хлапакът е само с белезници. Според условията, наложени от Джина, правата на клиента ѝ няма да му бъдат прочетени отново, което означава, че каквото каже, не може да се използва срещу него в съда, в случай че се стигне до там.
– Пич, много кофти ме натопи – казва младежът. Има предвид очната ставка.
– В какъв смисъл?
– Никога не съм те виждал досега. Никога, човече.
– Снощи не ми изглеждаше да стоиш със затворени очи, затова не ти вярвам.
– Леле, мой човек. Лошо ме накисна.
Момчето е с орлов нос и големи, тъмни очи, които се стрелкат тревожно насам-натам. Черната коса на темето му лъщи. Дори когато лъже, изглежда доста по-симпатичен, отколкото когато държеше пистолета.
Джина се обажда:
– Ектор, не ме ли чу одеве? Казах ти, че имаш две възможности. Или да мълчиш, или да се извиниш на съдията и да отговаряш на въпросите му. Не сме дошли да слушаме оправдания, че не си бил там.
– Ес вердад4, хора – настоява Ектор.
– Стига – сопва се Джина. – Изслушай от какво се интересува съдията и се опитай да си облекчиш положението.
Този път Ектор реагира на думата „съдия“.
– Съдия ли си?
Когато Джордж кимва, по устните на момчето преминава лека усмивка. Той е ограбил съдия. На улицата това ще му спечели голямо уважение. Но когато се замисля по-дълбоко, усмивката му помръква. По лицето му личи как бързо претегля плюсовете и минусите и тревогата му се увеличава.
– Е, как ще стане сега? Нали няма ти да ме съдиш?
– Не.
– Сигурно някой от твоите хора, а?
– Не е задължително.
– Да, бе.
Ектор нито за секунда не вярва в безпристрастието на съда. Върти неспокойно езика в устата си, докато премисля шансовете си. Изведнъж поглежда Джордж с изненадващо искрени очи.
– Е, как е тая работа, човече?
– Коя?
– Ами, да седиш и, такова, да решаваш: Ти си виновен, пич. Ти не си виновен. Пич, за теб двайсет и пет. А ти, омбре, получаваш условна – Ектор описва кръг във въздуха с окованите си ръце, докато раздава тези въображаеми присъди. – Готино ли е, или к’во?
– Това вече не ми е работа, но когато я вършех, никога не ми е доставяло удоволствие.
Джордж познава много съдии и според всички определянето на присъдата е най-трудната част.
– На мене ми звучи яко.
Когато работеше като служебен защитник, Джордж е имал много подобни разговори и винаги е изнасял пред младите си клиенти една и съща изтъркана реч. Откажи се от бандитския живот, ходи на училище, ти също можеш да станеш адвокат. Годината беше 1973-та и той вярваше в думите си. От време на време получава новини за някои от младежите, които е защитавал навремето, но никой от тях не е станал адвокат или съдия. В наши дни хлапетата като Ектор просто му се изсмиват. На шестнайсет години той вече знае каква част от света вече е недостъпна за него.
– Ектор, защо решихте да ме ограбите.
– Мой човек, не знам нищо за никакъв обир. Но сигурно е било за среща с президентите, а?
Има предвид доларите.
– Май по-добре да попитаме Гилермо – предлага Грисъм, имайки предвид по-малкия брат.
– О, той е слабак, човече. Нищо не може да ти каже. Не го месете.
Все пак Грисъм постига желания ефект и хлапето се вразумява.
– Тая ръка да не се е счупила, а? – Кимва към превръзката на Джордж.
– Само пукване. Боли.
– Е, к’во? Пак трябва да бачкаш, а?
– Може и така да се каже. – Джордж поглежда хладно момчето. – Искам да знам защо ме нападнахте, Ектор. Искам да ми кажеш истината. Това е единственият ви шанс с Гилермо да се откачите.
Ектор се замисля под строгия поглед на съдията.
– Е, к’во? – отново измърморва момчето и въздъхва примирено. – Бяхме с оня карнал5, човече, фортуна.