Това дело е възбудено пред Апелативния съд от четиримата обвиняеми, които обжалват признаването си за виновни по обвинение за престъпно сексуално насилие и присъдата за лишаване от свобода за шестгодишен срок, наложена от Върховния съд на окръг Киндъл. По съображения, посочени по-долу, този съдебен състав потвърждава присъдата.
Както повечето престъпления, това деяние е възбудило страсти, разбило е сърцата и завинаги е преобърнало съдбите на много хора. В същността си случаят ни кара да преосмислим един въпрос, над който законодателят отдавна разсъждава: колко дълго и при какви обстоятелства може да се отлага наказанието, преди желанието за справедливост да наклони везните срещу това.
[Каси, моля те вмъкни тук формулировката на фактите от твоите чернови.]
Ограниченията за давност в нашия щат по принцип не позволяват наказателно преследване по тези обвинения след изтичане на три години от извършване на престъплението. [Каси, цитирай закона, моля.] В резюметата на двете страни по делото пространно са описани традиционните политически съображения, които, съдейки по документираните дебати, явно са повлияли на нашето законодателство при създаването на този закон. Сред тези съображения са: фактът, че паметта на свидетелите избледнява с времето; затруднената защита поради изгубването на веществени доказателства; и това, че бързото правосъдие предотвратява последващи престъпления и подбуденото от непочтени мотиви изваждане на бял свят на дълго пренебрегвани престъпления. Виж напр. „Туси с/у Съединените щати, 397 САЩ 112, 114-115 (1970).“
При все това, както съдия Холмс ни е учил преди много години, „Законът не се подчинява на логиката; той е плод на жизнен опит.“ [Моля цитирай. Общо право?] Сроковете на давност отразяват и факта, че човек се променя с времето. Не би било в полза на никоя от познатите ни цели на закона – възпрепятстване, възпиране или възмездие – ако накажем някого, който след извършване на престъпление, е живял порядъчно през значителен период от време. Затова законът позволява на такива лица да живеят без страх от възможно преследване. [Каси, цитирай случая „Мариът“ и различните коментари в резюмето на Сапърстийн.]
Оставяме на законодателя да определя конкретните условия, при които не се допуска наказателно преследване след изтичането на определен период. Целта на този съд е да придаде на закона за давността значението, което създателите му са имали предвид, [цитирай казуси] Нашите законодатели са определили, че тригодишният период на давност отпада, ако обвиняемият е предприел решителни стъпки за потулване на престъплението и в резултат от това то е останало скрито. [цитирай казуси] Обвиняемите твърдят, че тази точка е била неправилно приложена в случая. Те признават, че жертвата е била в безсъзнание по време на блудството, но твърдят, че е могла по физическото си състояние по-късно да се досети, че е била изнасилена, и да уведоми силите на реда. Съдията, който е изслушал това твърдение на основния процес, не се е съгласил. Сметнал е, че предвид възрастта и неопитността на жертвата, опитът за потулване от страна на обвиняемите я е лишил от възможност да повдигне основателно оплакване пред властите. Обвиняемите смятат това решение за подлежаща на поправяне съдебна грешка, като изтъкват, че друго правило за удължаване срока на давност засяга непълнолетните жертви на престъпление и че това правило изключва провеждането на такъв процес. Във връзка с това те смятат, че в случая възрастта на жертвата не е уместно приемлив аргумент.
Поставените въпроси досега не са били разглеждани от висшите съдилища в този щат. Въпреки това съдията на главния процес не би могъл да определи дали действията на обвиняемите са довели до успешно прикриване на престъплението, без да вземе под внимание всички изложени факти, включително възрастта и опита на жертвата. Старо съдебно правило е, че обвиняемият трябва да е преценил жертвата си. [цитирай казуси] Тези обвиняеми са имали достатъчно информация за възрастта на жертвата и какви предимства може да им даде нейната наивност за потулване на престъплението.
При прочита на закона за давността трябва вземем предвид и едно друго съображение. За да смекчат вината си обвиняемите на няколко пъти отбелязват, че жертвата не е преживяла тежките психологически последствия от изнасилването, понеже е била в безсъзнание по време на извършването му. Този аргумент е недопустим не само заради безочието си, а и защото е твърде красноречив. Ние приемаме свидетелството на жертвата, че все още деветнайсетгодишна, тя е изпитала значителна травма, когато най-сетне е била принудена да осъзнае случилото се преди четири години. В съвсем буквален смисъл престъплението не е било извършено в цялост до този момент. Убедени сме, че създавайки тази клауза за потулването, законодателят е целял именно санкционирането на престъпления, пълните последствия от които са били изпитани едва след разкриването им.