Битката при Сейнт Олбънс през 1455 г. е предшествана от множество писма, изпратени до краля от Ричард Йорк, поне две от които са получени по пътя. И макар че Йорк не смее да спомене името на кралица Маргарет, той умолява краля да се противопостави на вредното влияние на „предателите около краля“ — хора като херцога на Съмърсет. Той бил убеден, че Хенри е заобиколен със съветници с лоши намерения. Отново и отново настоява, че е верен на суверена, но напразно.
Заедно със силите на Солсбъри и Уорик около три хиляди войници лагеруват в Кий Фийлд, източно от Сейнт Олбънс, в очакване на краля. Армията на крал Хенри пристига към девет или десет сутринта и пресича река Халиуел, за да се отправи нагоре по хълма към открития пазар. Разменени са вестители и Хенри отхвърля всички искания на Йорк. Не се знае точно кога започват боевете, макар че кралските сили очевидно са имали време да блокират трите пътя от изток.
В историята има множество примери, когато две войски, изправили се една срещу друга, влизат във въоръжен конфликт, независимо от желанието на своите водачи. От друга страна, възможно е Солсбъри да е дал заповедта. Той поне е имал много ясно изразено желание за конфликт, както с Хенри, така и с Пърси, граф Нортъмбърланд, и с Томас, барон Егремонт, които най-сетне са му дошли на крака. За Солсбъри се е появил удобен момент да си отмъсти за нападението по време на сватбата на сина му и да уреди старите сметки.
Двайсет и шест годишният граф на Уорик е този, който пробива през задните дворове с една малка група и се устремява бегом по склона към пазарището. Стрелците на Уорик опъват лъковете към Сейнт Питър Стрийт и както крал Хенри, така и херцог Бъкингам са улучени и ранени още в първите минути. Вярно е, че Бъкингам е улучен в лицето, макар че оцелява.
С пробива на Уорик безизходицата при барикадите приключва. Йорк и Солсбъри бързо навлизат в града, още щом бойците ги напускат, за да защитават краля. Много бързо пазарният площад и околните улици се изпълват докрай с около пет хиляди воини, притиснати и изпаднали в паника. Особено картинно описание на сцената дава абат Уедъмстед: „… един мъж с изтекъл мозък, друг с отсечена ръка, трети с прерязано гърло, четвърти пронизан в гърдите, а цялото място отвъд запълнено с труповете на убитите“.
Сам Йорк издава заповедта раненият крал да бъде отнесен в абатството. Можело е да приключи с това, ако единствените главни играчи са били Ланкастър и Йорк. Не е известна точната последователност на събитията оттук нататък. Възприел съм онова, което ми се е сторило най-вероятният сценарий — че след като са отвели краля в манастира, истинската причина за това сражение е тласнала нещата към търсения завършек: смъртта на Съмърсет и граф Пърси.
Вярно е, че Съмърсет е бил убит под табелата на кръчмата „Замъка“ — така се сбъдва предсказанието отпреди години, че „ще умре под замъка“. Затова той избягвал замъка Уиндзор дълги години, за да не се изпълни тази поличба. В едно описание на битката се казва, че Съмърсет излязъл от кръчмата „Замъка“ и убил четирима с брадвата си, преди да го повалят.
Едно допълнително пояснение: графът на Уилтшир, ковчежникът на Хенри, решил да избяга от битката, като захвърлил доспехите си и се отправил към манастира, дегизиран като монах. Не устоях на изкушението да дам тази роля на Дери Бруър.
Процесията, която минава през Лондон, където Йорк върви зад краля, хванал за ръка Маргарет, и му дава короната в катедралата „Сейнт Пол“, е комбинация от две реални събития. Според историците първата процесия е организирана само няколко дни след битката при Сейнт Олбънс през 1455 г. и в нея Хенри язди през града с Йорк от дясната си страна и Солсбъри от лявата, а Уорик е пред тях и носи личния меч на краля. Това „радостно“ събитие приключва в катедралата „Сейнт Пол“, където очевидно кралят настоява Йорк да му даде короната. Ако предположим, че е съзнавал какво става, това унижение трябва да е било изключително болезнено за Хенри. Втората процесия е по-късно, когато Йорк върви през Лондон ръка за ръка с Маргарет, като публична демонстрация на възстановените им отношения. Тъжната истина е, че в този момент кралят е просто марионетка в ръцете на Йорк. Най-силните му лордове са убити при Сейнт Олбънс и ще минат четири години, преди родът Ланкастър да бъде в състояние да отвърне на удара.