Годините, които са изпуснати в този роман, не са съвсем без събития. Крал Хенри е покосен от още един срив, този път свързан със страх при вида на кръв, който той развива и запазва до края на живота си. Йорк е назначен за Пазител за втори път и за втори път кралят се връща в Лондон и го отстранява от поста. Повторението не е в интерес на добрия разказ, макар че в този случай истината е, че Хенри не е възстановил напълно волята и ума си. Въпреки че е освободен, на Йорк му е позволено да продължи в различни роли участието си в управлението и властта. В даден момент той бива изпратен на север, за да се справи с шотландците, които се надигат в негова защита като пълноправен крал! Самото му присъствие е достатъчно, за да прекрати бунта, както можем да си представим.
Крал Хенри прекарва голяма част от тези години или в сън, или в молитва и здравето му е винаги крехко. Върху плещите на Маргарет пада тежестта да се справи със заплахата за семейството и от този период датира прозвището, с което става популярна като архиманипулатор — обвинение и историческо гледище, които аз винаги съм приемал за твърде крайни. Вярно е, че тя води съпруга си в Кенилуърт и подсилва защитата на замъка с двайсет и шест топчета и една кулверина. Тези оръжия имат максимален обхват от около миля (и са изключително неточни), но на разстояние от четиристотин ярда със сигурност са били опустошителни и за времето си замъкът е бил недостъпен. Но пък какво друго е можела да стори кралицата, ако не да се бие, за да защити съпруга си и сина си?
Преценките за броя на набраните от кралица Маргарет „Храбреци“ варират. Армията при Блоър Хийт е от порядъка на шест до дванайсет хиляди. Приблизително още толкова са се съгласили да подпишат договор и да се бият за крал Хенри в случай на възникнала заплаха. Тогава единствената трудност била да се създаде заплахата. Указът за отнемане на права, използван, за да накара Йорк и Солсбъри да се задвижат, е предназначен точно за това — една невероятно мощна и рядко използвана клауза от английското законодателство която можела да прекрати съществуването на даден благороднически род и да отнеме всичките му протекции и титли. Съветът от довереници, с който разполага Маргарет, включвал и сър Джон Фортескю, съдията старейшина в Англия. Той вероятно е имал съществен принос в създаването на този указ. Вероятността подобно нещо да бъде използвано срещу тях докарва Йорк, Солсбъри и Уорик обратно на бойното поле така, както го е искала Маргарет.
Уточнение за Блоър Хийт: понякога наричат тази битка истинското начало на Войната на розите, в която Храбреците на кралицата търпят поражение поради по-доброто използване на тактиката и терена от страна на Солсбъри. Неговите съгледвачи забелязват засадата на лорд Одли, тъй че той спира и защитава десния си фланг със стена от каруци. Хемпмил Брук ги разделял и Солсбъри изиграва едно фалшиво отстъпление, за да изтегли напред конниците на Храбреците, а после напада и убива стотици. Барон Одли ръководи контраатаката, при което и той загива в боя. Смята се, че три хиляди поддръжници на Ланкастър губят живота си там срещу около хиляда от страна на Солсбъри, макар че да оцелееш срещу такова множество не е лесна работа. Солсбъри продължава похода си на юг към Лъдлоу, макар че плаща на един местен свещеник да стреля из пустошта цяла нощ с оръдието, за да обърка потенциалните подкрепления на Ланкастър. Съществува легенда, че кралица Маргарет наблюдава битката и нямаме причини да се съмняваме в това, още повече че тук е включена и любопитната подробност как тя накарала някакъв ковач да подкове коня ѝ с подковите на обратно, за да заблуди преследвачите си. В крайна сметка Храбреците са нейната първа положила клетва армия. Логично е да е искала да ги види в действие срещу врага.
Уточнение за Едуард, граф Марч: в наше време височина от 6 фута и 4 инча (193 см) не е кой знае колко рядко явление и примери за това могат да се открият, когато се съберат заедно сто човека и отгоре. Средната височина на днешния мъж (за мен лично необяснимо ниска) е около пет фута и осем инча (172 см). За петнайсети век обаче, когато най-вероятното предположение за средната височина на мъжете е между пет фута и три инча (155 см) и пет фута и седем инча (170 см), осемнайсетгодишният граф Марч би трябвало да е изглеждал като Голиат на бойното поле. Еквивалентната височина днес би бил воин в железни доспехи, който се извисява над шест фута и девет-десет инча (205-208 см), (впрочем толкова е висок писателят Майкъл Крайтън), при това мъж, който се е биел и придвижвал с огромна бързина и сила. Ефектът на такъв воин в битка едва ли е бил незначителен.