От социална гледна точка е интересно да отбележим, че хранителната диета е ключов фактор за височината. Средновековните благородници се хранели по-често с риба и месо, отколкото простолюдието. Като цяло, те трябва да са били по-високи от повечето други класи в страната, едно преимущество откъм сила и мощ, което вероятно се е увеличавало от непрекъснатите тренировки от най-ранни години.
Едуард Марч се прибира в Англия от Кале с Уорик през късното лято на 1459 г. като реакция на заплахата за издаване на Указ за лишаване от права и спешно се отправя на север, за да се срещне със силите на Йорк и Солсбъри. Те се връщат в Лъдлоу и заварват бедствено положение там — всичките им надежди са разбити и всички главни герои са принудени да бягат. Вярно е, че капитан Андрю Тролоп отказва да се бие срещу армия, която очевидно е предвождана от собствения му крал. Дезертирането му заедно с шестстотин души от гарнизона на Кале става превратният момент на битката и причината за падението на Йорк. По-късно Тролоп получава рицарско звание за своята служба.
След това дезертьорство „битката“ за моста на Лъдфорд е практически безкръвна. Армията на краля е обградила много по-малобройна сила и води дребни схватки със защитниците. Йорк, Солсбъри, Уорик и Марч взимат необичайното решение да избягат. Сигурно си струва да подчертаем, че малко вероятна е била перспективата да бъдат убити съпругата на Йорк и децата му. Йорк отива в Ирландия, а Солсбъри, Уорик и Марч се връщат обратно в Кале, като пристигат там през ноември 1459 г. Както и да се погледне, това е бил пълен крах и би трябвало да бележи края на тяхната кауза. Това не се случва и трябва да се приеме като доказателство за енергията и способностите им.
Когато прави проучвания при писането на исторически романи, човек изпитва голяма радост, ако понякога се натъкне на сцени, които са просто чудесни — и още по-добре, ако са малко известни. В акция, която би направила чест на всяка история от сагата за Хорнблоуър, през януари 1460 г. Уорик открадва целия кралски флот от Кент, като завързва корабите един за друг с въжета и отплава с тях обратно за Франция.
На 2 юли той използва същия флот, за да прехвърли армията си на английския бряг при Сандуич. Заедно с баща си и Едуард Марч изминава пеша седемдесет мили, пресичайки Кент, като по пътя си привлича десет хиляди мъже от графството. Някои от тях със сигурност са били извървели същия път и преди с Джак Кейд.
Сведения от исторически източници сочат, че лорд Скейлс командва кралския гарнизон в Тауър и че използва както оръдия, така и гръцки огън срещу разбунтуваните тълпи на Лондон. Те пък нахлуват в кралското оръжейно депо отвъд реката и изнасят оттам оръдия, с които сриват външната стена на Тауър. Вярно е, че Скейлс успява да барикадира разрушената стена и оцелява достатъчно дълго, че да се предаде. Убиват го, докато е задържан.
След като оставят малобройна войска в града под командването на Солсбъри, Уорик и Марч се отправят скоростно на север. Бързината им е възнаградена, тъй като успяват да препречат пътя на крал Хенри, придружен само от пет хиляди войници, преди още главните кралски сили да успеят да го подкрепят. Нападението е подпомогнато и от неочакваното предателство на барон Грей от Рътин. Във върховия момент той минава на вражеската страна и изоставя крал Хенри, като се прехвърля към Уорик и Марч срещу обещанието, че ще го назначат за кралски ковчежник.
Само осем дни и сто и петдесет мили след като е акостирал в Кент, Хенри е заловен и Маргарет е принудена да бяга в Уелс със сина си, Едуард от Ланкастър. Това е необикновено постижение от гледна точка на тактика, въоръжение и издръжливост. Вярно е също, че Уорик и Марч откриват Хенри сам в шатрата му.
Интересно ми беше да включа Оуен Тюдор в този разказ, най-вече поради по-известните му наследници. Той се жени за Катерин дьо Валоа, вдовицата на Хенри V. Двамата му сина, Джаспър и Едмънд, играят своята роля във Войната на розите и в периода на Тюдорите след нея.
Вярно е, че крал Джеймс II Шотландски умира през август 1460 г., когато по време на обсада едно оръдие избухва. Синът му е на десет години и кралица Мери Гелдерс навярно се е срещнала и преговаряла с кралица Маргарет без него, все още скърбяща за съпруга си. Маргарет спечелва подкрепата ѝ, може би защото и двете са кралици чужденки, претърпели голяма загуба.
Точният брой на шотландците, които са се върнали на юг, не е известен, макар че сигурно са били хиляди, за да си е струвало изобщо. Споразумението е било принц Едуард да се ожени за принцеса на Шотландия, а Беруик на Туийд да премине в техни ръце като отплата. Маргарет разполагала със своята армия и огромна войска, събрана през същата зима край град Йорк. Вярно е, че студените месеци обикновено правят битките невъзможни. Единствено екстремната ситуация, че Хенри е заловен, вероятно е извела толкова много войници на бойното поле в края на годината.