В края на декември 1460 г. Йорк и Солсбъри откриват, че врагът е далеч по-многоброен от тях, още щом влизат в обхвата на ланкастърската войска. Те изчисляват, че в най-добрия случай имат около 8000 мъже, а Съмърсет, Нортъмбърланд и Клифорд водят 16-18 000. При това и тримата са загубили бащите си в битката при Сейнт Олбънс.
Йорк и Солсбъри се скриват в замъка Сандъл, за да чакат подкрепления, натъпквайки хората си в малката крепост. Не ни е известна причината, поради която излизат навън. Като се има предвид колко малък е замъкът Сандъл, това може да е станало, защото им е свършила храната или пък защото са били примамени навън от присъствието на малка група врагове, които после са им устроили засада. Все едно, това се е случило, те са излезли от замъка и са претърпели загуба на 30 декември 1460 г. Йорк бива убит в битката. Солсбъри е заловен и обезглавен, а синът на Йорк Едмънд е убит от лорд Клифорд, докато се опитва да избяга.
Никой не е наясно дали Маргарет действително е присъствала на битката при Уейкфийлд, но нещо много лично прозира във факта, че на главата на Йорк е била поставена хартиена корона. Шекспир решава да я включи в битката в пиесата си „Хенри VI“, 3-та част.
Така Маргарет от Анжу постига своето отмъщение. Въпреки трудностите тя успява да оцелее и да види двамата си могъщи врагове разгромени и обезглавени. Мен обаче ме впечатли силно трагедията на Йорк. Независимо от голямата амбиция на лорда, крал Хенри е беззащитен и прекарва месеци в лапите му, задържан в двореца Фулъм, резиденцията на лондонския епископ. Никога няма да узнаем какви са били най-съкровените подбуди на Йорк, но остава фактът, че той по никакъв начин не посяга на Хенри, макар в този случай да би спечелил короната. Той е бил сложна личност, а не просто злодей. Не можах да се отърва от чувството, че нито Йорк, нито пък родът Ланкастър са искали особено тази борба. Всеки един от родовете е бил насила въвлечен във войната поради страх от съперника си.
Със смъртта на Йорк и Солсбъри при замъка Сандъл, Маргарет изглежда победителка. Но всъщност накрая се оказва, че просто е развързала ръцете на синовете му.
Природното явление, което Едуард Марч, тогава херцог на Йорк и наследник на трона, наблюдава през февруари 1461 г., се нарича „пархелион“. То представлява отражение на слънцето, тъй че сякаш изгряват не едно, а три слънца. Наричат го още „слънчево куче“. В онзи момент Едуард успява да убеди хората си, че това е знакът на Светата троица и е добро знамение за битката при Мортимърс Крос, където бива убит Оуен Тюдор. По-късно Едуард ще го избере за свой собствен символ, обгръщайки бялата роза на Йорк с пламъците на слънцето.
Кон Игълдън
Лондон, 2014 г.