— Причиняваш ми болка — рече тя и лицето ѝ се сви от мъка и гняв. — Виждаш врагове там, където ги няма. И ако търсиш брат ми, той ще те вкара в гроба, Хенри. Ричард ще те убие.
Мъжът ѝ изсумтя бясно и я хвърли през стаята, просна я възнак на леглото. Нахвърли се отгоре ѝ, преди тя да успее да стане на крака, разкъса дрехите ѝ, като крещеше диво, докато дърпаше плата и разкриваше гола плът. Тя ридаеше и се бореше, но той беше адски силен в яростта си, не обръщаше внимание на ноктите ѝ, които оставяха кървави дири по лицето и ръцете му. С една ръка я притискаше надолу, разкрил дългата бледа линия на голия ѝ гръб, а с другата измъкна колана от панталоните си и го сгъна на две, превръщайки го в къс бич.
— Няма да ми говориш по такъв начин в собствената ми къща — той сипеше удар след удар и плющенето отекваше редом с отчаяните ѝ викове. Никой не дойде, макар че той продължи дълго, докато накрая тя притихна, не се противеше вече. От дългите червени ивици се просмукваше кръв, която оставяше петна по финия плат, а той се задъхваше и давеше, от челото му и от носа му капеха едри капки пот по голата ѝ кожа. С мрачно задоволство графът върна колана на мястото му и остави жена си да ридае върху завивките.
Прислужниците започнаха да отварят вратите откъм задната част на крепостта и в същото време се появи Томас Пърси, барон Егремонт. Шумът от стотиците мъже се блъсна в него под откритото небе и сърцето му да взе да бие по-бързо. С раздразнен поглед установи, че хора от собственото му обкръжение, подбрани тайно от баща му, вече бяха там и търпеливо го чакаха. Бяха донесли бронята и оръжието му, докато други се въртяха около Балиън, огромния черен кон, който беше купил предната година на баснословна цена. Изглежда, баща му не бе имал съмнения за изхода от разговора им. Томас се смръщи, докато приближаваше към групата, размесила се сред множеството, опитвайки се да възприеме сложната сцена пред очите си. Далеч над всички тях чуваше как майка му квичи като свиня на заколение, без съмнение старецът отново я налагаше, за кой ли път. Изпита единствено раздразнение, че тя тъй се натрапваше в мислите му. Беше принуден да сведе очи, за да не усети върху себе си нежеланата близост от погледите на останалите мъже. При всеки нов вой те или се хилеха, или трепваха съчувствено, докато това единствено засилваше гнева му към нея. Издигането на фамилия Невил направо изяждаше баща му отвътре, съсипваше стареца с подозрения и бесове, вместо той да се наслаждава на тихи старини и да предаде управлението на имотите в ръцете на синовете си. Щом най-сетне звуците заглъхнаха, Томас вдигна очи към прозореца в покоите на баща си. Типично бе за него да е задвижил плановете си с дни и седмици, без дори да си направи труда да каже на собствения си син за намеренията си.
С бързи, премерени движения Томас свали кожения нагръдник и наметалото си, като се съблече в двора по клин и долна туника, по която вече се появяваха петна от тъмна пот. Тук не съществуваше срам и десетки млади мъже се шегуваха и си крещяха, докато подскачаха на един обут в доспехите крак или пък викаха за някоя част от снаряжението си, която някак си се бе озовала при друг. Той седеше търпеливо на един висок стол, докато слугите закопчаваха подплатения гамбезон и прикачваха към него всяка отделна част от доспехите му. Бяха му съвсем по мярка и независимо че белезите и драскотините бяха по-скоро от тренировки, отколкото от битки, снаряжението му беше добро и му седеше добре. Вдигайки ръце, за да му сложат нагръдника, той се вгледа в шлема, излъскан все едно беше тенджера от някоя кухненска прислужница. Синьото и жълтото бяха изчистени, затова той проточи врат да огледа меча си, сложен отстрани, приготвен да му бъде подаден. Томас изруга тихо, като видя как фино емайлираният герб е бил изчегъртан. Разбира се, това бе по заповед на баща му, но той носеше този меч, откакто навърши дванайсет години, и го заболя, като видя как е съсипан.
Сложиха му част по част снаряжението и той се изправи с удивителното усещане за сила и неуязвимост, което то му донесе. Лорд Егремонт се пресегна за шлема, който икономът му подаде почтително. Нахлузи го на главата си и чу гласа на опитния майстор на меча и приятел на баща му, който отекна из целия двор.
— Щом вратата се отвори, тръгваме — извика Трънинг към събралите се мъже. — Бедете готови, защото няма връщане назад — не сте дами, които са си изпуснали ръкавицата. Никакви лични прислужници освен такива на кон, дето могат да държат меч или лек и да не изостават. Сушено говеждо и суров овес, малко бира и вино, не повече! Провизии за шест дни, не претоварвайте конете, иначе изоставате.