Трънинг замлъкна и огледа рицарите и мъжете, докато се приготвяше да им даде още няколко наставления. Зърна сина на Пърси и веднага се придвижи, за да застане до него. Томас изпита леко задоволство, поглеждайки отгоре по-ниския мъж.
— Какво има, Трънинг? — попита той, като преднамерено прозвуча студено. Отначало онзи не отговори, просто стоеше там и го оглеждаше, докато дъвчеше белия мустак, провесен над устните му. Майсторът мечоносец беше обучавал и двамата синове на Пърси на тактика и да боравят с оръжие от такава ранна възраст, че Томас не си спомняше време, в което да го е нямало, да не вика ядосано заради някой лош удар или пък да иска да знае кой го е учил да държи щита „като шотландска мома“. Без да напряга паметта си, можеше да се сети за пет кости, които малкият червендалест мъж му беше чупил през годините: две на дясната длан, две пукнати кости в горната част на ръката и една костичка на ходилото, която Трънинг веднъж бе стъпкал в гнева си. Всяка от тях означаваше седмици на болка, поставяне в шини и изпепеляващи упреци за всяко стенание, което изпуснеше през това време. Не че мразеше или се страхуваше от довереника на баща си. Знаеше, че Трънинг е изключително лоялен на рода Пърси и Нортъмбърланд, като някоя свирепа стара хрътка. Но при всичките разлики в положението им Томас, лорд Егремонт, не можеше да си представи, че този човек някога би го приел за равен, да не говорим за по-висшестоящ от него. Самият факт, че баща му бе решил Трънинг да командва нападението, потвърждаваше това. Двете стари копелета бяха сътворени от същото грубо тесто, без капка добрина и милозливост в тях. Нищо чудно, че толкова добре се разбираха.
— Значи, баща ти ти е говорил? Обяснил ти е как ще стане? — рече Трънинг накрая. — Каза ли ти да изпълняваш заповедите ми за всяко нещо, за да те върна у дома жив и здрав, само с няколко драскотини върху тези хубави твои доспехи?
Томас потисна тръпката си, като чу гласа му. Може би заради многото години, дето беше крещял през поля и улици към онези, които тренираше, Трънинг винаги беше прегракнал, думите му се примесваха с дълбоки и свирещи дихания.
— Каза ми, че ти ще командваш, Трънинг, да. До определена степен.
Другият премигна мързеливо, сякаш го претегляше.
— И каква точно ще е тая степен, благородни ми лорде Егремонт?
За свое изумление Томас усети, че сърцето му бие лудо в гърдите и собственото му дишане секва. Надяваше се другият да не е усетил напрежението му, макар и да не му се вярваше, след като го познаваше от толкова отдавна. Въпреки това той заговори твърдо, решен да не остави човека на баща си да вземе връх.
— Дотам, Трънинг, докъдето започва несъгласието ни. Моя е задачата да защитавам честта на рода си. Ти можеш да даваш заповеди: кога да се върви, да се напада и така нататък, но аз ще се занимавам с политиката, с целите на това, с което се захващаме.
Трънинг се вторачи в него, наклони глава на една страна и започна да търка кожата над дясното си око.
— Ако кажа на баща ти, че си раздразнен, ще те накара да дойдеш като кухненски работник, ако изобщо те пусне — рече той с неприятна усмивка. Изненада се, когато младият мъж се обърна с лице и се наведе над него.
— Ако пък ти говориш врели-некипели на стареца, аз наистина ще остана. Да видим колко далеч ще стигнеш от вратата, без начело да бъде син от фамилията Пърси. И тогава, Трънинг, ще си спечелиш Егремонт за враг. Казах ти моите условия. Прави каквото искаш.
Тогава Томас нарочно му даде гръб и се върна при слугите си, като им направи знак да нагласят забралото му и да му капнат капка масло. Усещаше напрегнатия взор на Трънинг и сърцето му продължи да бие бясно, но той беше сигурен в себе си поне за това. Не се огледа, когато майсторът на меча се отдалечи, дори не и за да види дали Трънинг се е запътил към двореца да се оплаче на баща му. Лорд Егремонт свали забралото, за да прикрие изражението на лицето си. И Трънинг, и баща му бяха старци и, независимо от волята и злобата си, старците накрая се оттеглят. Томас щеше да поведе стрелците и мечоносците срещу сватбарите на чичо си с или без Трънинг, нямаше никакво значение. Той разгледа отново малката армия, която баща му беше повикал в служба на рода Пърси. Стотици от тях не бяха нищо друго освен граждани, повикани от феодалния господар. Но независимо дали бяха ковачи, месари или сарачи, всеки един беше обучен с брадвата или лъка от най-ранните си години, за да развива умения, които биха го направили полезен за някой като граф Пърси от Алнуик. Томас се усмихна на себе си, после пак вдигна забралото.
— Стройте се край вратата! — изрева той. С ъгълчето на окото си видя как жилавата фигура на Трънинг се движи наоколо, но не му обърна внимание. Старците се оттеглят, каза си той пак със задоволство. Младите идват, за да управляват.