— Прав си, не съм ти повереница. Но аз ще ти възразя така: златото не е твое, че да го пазиш и да правиш с него каквото си поискаш!
— Нито пък е твое.
— Беше в моята рокля. Беше в мен. Аз носех риска.
— Много по-голям риск ще поемеш, ако го похарчиш.
— И какво да правя тогава? — извика Анна. — Веднъж уличница, завинаги уличница, така ли? Това ли е единствената възможност пред мен?
Двамата се гледаха ядосано. Ще ти дам цяла лира, помисли си Гаскоан, ако ме приемеш за клиент. На глас обаче рече:
— С колко време разполагаш?
Анна нави една панделка на топка и след това отговори:
— Не знам. Каза ми да намеря парите или да си тръгвам.
— Искаш ли да поговоря с него? — предложи той, нарочно ѝ залагаше капан, знаеше, че не това очаква от него.
— И какво ще му кажеш? — отвърна Анна, като хвърли панделката в чекмеджето. — Ще го помолиш да се смили над мен за още една седмица или месец? И какво от това? Рано или късно ще трябва да му платя.
— Боя се, точно това е същността на дълга — рече с леден тон Гаскоан.
— Жалко, преди половин месец не знаех, че и ти си от този вид кредитори — отговори язвително тя. — Нямаше да приема помощта ти.
— Нещо не е наред с паметта ти. Помогнах ти, защото ме помоли.
— И как ми помогна? Даде ми тази мухлясала рокля, така ли? Това ли е помощта ти? Предпочитам да ти я върна и да си взема златото.
— Измъкнах те от затвора, Анна Уедърел, като поех голям риск, а тази рокля, ако не знаеш, принадлежеше на покойната ми съпруга. — Той пусна цигарата на пода и я стъпка ожесточено. Анна отвори уста да отговори, но Гаскоан я изпревари, повишил глас: — Опасявам се, че състоянието ти не позволява да видиш моята изненада.
— Много съм си добре.
— Изненада — повиши той още повече глас, — която измислих за теб от добра воля и от милостиво сърце…
— Господин Гаскоан…
— Тъй като смятах, че ще ти се отрази добре да излезеш и да се позабавляваш малко — продължи той с пребледняло лице. — Ще осведомя дамата, че не се чувстваш добре и не можеш да дойдеш.
— Нищо ми няма!
— Напротив. — Гаскоан пресуши чашата и я остави на нощното шкафче досами пронизаната с черна дупка възглавница. — Оставям те. Съжалявам, че изстрелът не постигна целта ти, и също така съжалявам, че начинът ти на живот надхвърля средствата, с които разполагаш. Благодаря за брендито.
MEDIUM COELI — IMUM COELI3
Докато Гаскоан пресичаше фоайето на „Скарата“, вратата рязко се отвори и вътре забързано се втурна съдържателят Едгар Клинч. Секретарят на съда забави крачка, за да се разминат, ала Клинч изтълкува действията му превратно и се спря внезапно на прага, като му запречи пътя. Вратата се затръшна силно зад гърба му.
— Какво ще обичате? — попита съдържателят.
— Нищо, нищо, благодаря — отвърна любезно Гаскоан и го зачака да се дръпне, тъй че да си тръгне, без да се бутат.
Трясването на вратата обаче беше привлякло вниманието на помощника и той изскочи от стаичката си под стълбите.
— А, вие ли сте? — извика на Гаскоан. — Какви бяха тези изстрели? Джо Причард слезе бял като платно. Все едно е видял призрак.
— Недоразумение — измърмори неразговорливо секретарят на съда. — Най-обикновено недоразумение.
— Какви изстрели? — обади се Клинч, който не беше мръднал от мястото си.
Беше висок четирийсет и три годишен мъж със сламеноруса коса и благодушен, кротък вид. Дългите му мустаци бяха засукани с помада и не бяха посивели като косата му, която също беше обилно напомадена, разделена на път през средата и подстригана на нивото на ушите. Скулите му бяха изпъкнали като ябълки, носът му се червенееше, а профилът му беше заоблен. Очите бяха разположени толкова дълбоко, че почти изчезваха, когато се усмихнеше, а той се смееше често, както показваха бръчиците по лицето му. В момента обаче Клинч гледаше намръщено.
— Бях тук долу — заразказва помощникът. — Този господин тъкмо влизаше, когато прозвуча изстрел, и той хукна нагоре по стълбите. После се чу още един изстрел, втори. Канех се да се кача да видя какво става, но слезе Джо Причард и ми каза, че всичко е наред. Уличницата смазвала пистолета си и той гръмнал случайно, ама това обяснява само първия изстрел, нали?
Едгар Клинч плъзна поглед към Гаскоан.
3
Небесна среда — небесно дъно (лат.) — в астрологията най-високата точка над хоризонта, точката на пресичане на еклиптиката с меридиана в часа на раждане и съответно нейната противоположност. — Б.пр.