Той се огледа за келнера, тъй като Гаскоан най-сетне беше приключил с обяда, а Муди искаше да плати колкото се може по-бързо и да се върне в „Короната“ да отвори сандъка си.
— Нямаш търпение да тръгнеш — отбеляза секретарят на съда, като бършеше устни със салфетката.
— Прощавай, не исках да те обидя. Не ми е дотегнала компанията ти, но нямам търпение да си видя вещите. Не съм сменял сакото си от седмици и все още не знам до каква степен водата е повредила сандъка. Възможно е всичките ми дрехи и документи да се окажат унищожени.
— Какво чакаме тогава? Да вървим! — възкликна Гаскоан, за когото това обяснение беше напълно разбираемо, а и пропъждаше опасенията му.
Дълбоко в себе си той все се боеше, че другите го намират за отегчителен, и страшно се притесняваше, ако някой от събеседниците му проявеше нетърпение. Настоя да плати сметката и отхвърли възраженията на Муди като гувернантка, решила да поглези любимия си питомец, а след това излязоха на оживената и шумна улица, по която тъкмо минаваха група развеселени златотърсачи. Зад тях се разнесе вик, един земемер се приближаваше устремено на кон и крещеше да му направят път, самотната камбана на уеслианската църква удари два следобед. Извисили глас над шума — проскърцваща каруца, плющене на платна, смях, чукане, писклив женски глас, — двамата си пожелаха приятен следобед, стиснаха си сърдечно ръцете и се разделиха.
Малкият Малефик8
Когато в редакцията на „Уест Коуст Таймс“ се получеше писмо с възбуждащо страстите обвинение, преди да го отпечата, Льовентал винаги правеше опит да се свърже със засегнатата страна. Смяташе за правилно да предупреди охуления, който и да е той, тъй като съдът на общественото мнение в Хокитика беше строг и за една нощ можеше да съсипе нечия репутация, поради тази причина вестникарят предлагаше на всеки, изправен пред подобна заплаха, да напише отговор и да се защити.
Високомерното и доста небрежно откъм доказателства изложение на Алистър Лодърбак за простъпките на тъмничаря Джордж Шепард не правеше изключение от този принцип и след като го прочете от край до край, Льовентал веднага се залови да го препише. Щеше да използва преписа за набора, а оригинала щеше да занесе в лагера да го покаже на тъмничаря Шепард, който със сигурност щеше да пожелае да опровергае повдигнатите обвинения, а все още имаше достатъчно време отговорът му да бъде включен заедно с писмото на политика в понеделнишкия брой на „Таймс“.
Льовентал намръщено подреди принадлежностите си за писане, като размишляваше, че сведенията за личното вложение може да са дошли само от дванайсетимата от „Короната“, което означаваше, че за съжаление, някой беше нарушил клетвата за мълчание. Доколкото знаеше, единственият, който поддържаше връзка с Лодърбак, беше приятелят му Томас Балфор. И затова вестникарят с натежало сърце издърпа чист лист, развинти капачката на писалката и топна писеца в мастилото. Том, помисли си той укорително, Том… Поклати глава и въздъхна.
Льовентал беше стигнал до последния абзац, когато го сепна издрънчаването на камбанката. Той стана, остави писалката върху попивателната хартия, прекоси помещението и нагласи на лицето си доброжелателна усмивка, която застина едва забележимо, когато вестникарят зърна кой стои на прага.
Новодошлият беше облечен в дълго сиво палто с велурени ревери и маншети, ушито от плътен и лъскав като тюленова кожа плат, чийто цвят се променяше при всяко помръдване. Вратовръзката беше нагласена високо на гърлото, реверите на жилетката с остра яка бяха вдигнати и придаваха внушителен вид на раменете и на без това дебелия врат. Чертите на лицето бяха груби, все едно изсечени от твърд минерал, най-обикновен тежък камък, който не може да бъде шлифован. Устата беше широка, носът беше чупен, челото беше високо. На лявата буза се виждаше сребрист на цвят тънък белег, който се извиваше от крайчеца на окото надолу към челюстта.
Колебанието на Льовентал трая само миг. В следващия той се втурна напред, като отриваше пръсти в престилката, усмихна се широко и протегна ръце към госта.
— Господин Уелс! Радвам се да ви видя! Добре дошли отново в Хокитика!
Франсис Карвър присви очи, но не захапа примамката.
— Искам да публикувам обявление — рече той.
Не пристъпи към вестникаря, остана на прага, тъй че между двамата да остане няколко метра разстояние.
— Заповядайте, заповядайте. Ако позволите да добавя, за мен е чест. Поласкан съм, че за втори път се обръщате към мен. Щях да съжалявам много, ако бях загубил клиент поради неволна грешка.
8
Така в астрологията се нарича планетата Марс, за която се смята, че при определени обстоятелства вреди. За голям Малефик, или вредител, се смята Сатурн. — Б.пр.