— Госпожа Уелс…
— По-добре, че не знае английски — заяви доволно вдовицата.
— Няма да се разсейва с глупости. Ще стои като истукан. Какъв красавец! Ще свърши чудесна работа!
— Но той познава Карвър — възрази Анна.
— Естествено — отвърна надменно госпожа Уелс. — Капитан Карвър поддържа тесни връзки с азиатците. Предполагам, че са имали вземане-даване тук, в Хокитика. Ела в салона, Ах Сук. — Тя го побутна леко. — Хайде, ела. За малко. Не се противи, няма да те изям. Влез.
— Франсис Карвър в Гуанджоу? — попита Ах Сук.
— Да, в Кантон — отговори тя, като погрешно изтълкува въпроса му. — Капитан Карвър е живял дълги години в Кантон. Хайде, влизай. — Вдовицата придърпа китаеца в салона и посочи ъгъла.
— Ти ще седиш на възглавница там и ще наблюдаваш присъстващите. Ще придадеш мрачна атмосфера на сеанса. Може да те наречем Източния оракул или Живата статуя от Изтока… Или по-добре Духа на предците? Кое ти харесва повече, Анна, Оракула или Статуята?
Анна не изрази предпочитание. Досещаше се, че Лидия Уелс и Ах Сук са стари познати и по някакъв начин познанството им е свързано с Франсис Карвър, както и че вдовицата не желае да говори за това. Но тъй като знаеше, че няма смисъл да настоява за обяснения, попита:
— И за какво ни е?
— Ще наблюдава!
— С каква цел?
Госпожа Уелс нетърпеливо размаха ръка.
— Не видя ли представлението в „Уелският принц“? Има ли нещо източно, билетите се разграбват.
— Само че той е отдавна в Хокитика — възрази Анна. — Ще го познаят.
— Теб също те познават — изтъкна госпожа Уелс. — Това няма никакво значение.
— Хм, не съм сигурна.
— Анна Уедърел! — извика вдовицата с престорено раздразнение. — Помниш ли, когато миналия четвъртък предложих да закачим репродукция на Магьосника9 горе на стълбите и ти не се съгласи, защото било тъмно и нямало да се вижда, а когато все пак я сложих, стана ясно, че светлината пада точно върху нея, както аз твърдях?
— Да.
— Е, значи ще ме слушаш — засмя се госпожа Уелс.
Ах Сук не разбра и дума от тази размяна. Той се обърна към Анна и вдигна вежди, за да ѝ покаже, че чака обяснение.
— Довечера ще има сеанс — рече Анна.
Ах Сук поклати глава. Не знаеше какво е сеанс.
— Хайде да пробваме — обади се госпожа Уелс. — Ела, ела в ъгъла. Анна, донеси една възглавница. Или да го сложим на стол? Ще изглежда по-аскетично. Не, по-добре възглавница, ще седне с кръстосани крака. Хайде, ела насам, още малко, още… Точно тук.
Тя бутна Ах Сук на възглавницата и бързо отстъпи няколко крачки, за да го огледа от разстояние. Кимна доволно.
— Чудесно! Виждаш ли, Анна? Добре ли е според теб? Колко е сериозен! Дали да не го помолим да пуши, може би лула или пък цигаре, представи си как над главата му се вие струйка дим… Но пък на мен ми прилошава от пушека.
— Той още не се е съгласил да дойде — напомни Анна.
Забележката като че ли подразни госпожа Уелс, но тя не възрази, а се приближи към китаеца и му се усмихна отвисоко, застанала с ръце на кръста.
— Познаваш ли Емъри Стейнс? — попита тя, като произнесе ясно думите. — Емъри Стейнс. Познаваш ли го?
Ах Сук кимна. Познаваше Емъри Стейнс.
— Довечера ще го повикаме тук — продължи вдовицата. — Ще говорим с него. Емъри Стейнс ще е тук — тя посочи пода с ухаеща на лимон ръка.
Лицето на Ах Сук грейна. Прекрасно: младият златотърсач най-сетне се беше намерил, и то жив! Това беше добра новина.
— Много добре — рече той.
— Довечера — уточни госпожа Уелс. — Тук, в „Скитническа слука“. В тази стая. Отваряме врати в седем, сеансът е в девет.
— Довечера — повтори Ах Сук, без да отмества поглед от нея.
— Точно така. И ти ще бъдеш тук. Ще дойдеш. Ще седиш на възглавницата както сега. Съгласен ли си? О, Анна, дали ме разбира? Нищо не може да се прочете на лицето му, като статуя е. Затова мислех да го наречем Живата статуя!
Анна му обясни бавно, че Лидия настоява той да присъства вечерта на среща с Емъри Стейнс. Няколко пъти използва думата „сеанс“ и Ах Сук, който не знаеше какво означава, стигна до извода, че става въпрос за някакво уговорено събрание или среща, на която е поканен и Емъри Стейнс. Той кимна, че е разбрал. След това Анна добави, че го канят да се върне довечера и да седи на възглавница в ъгъла както сега. Щели да присъстват и други. Те щели да седят в кръг, а Емъри Стейнс щял да е в средата на стаята.
— Разбра ли? — попита госпожа Уелс и после се обърна към компаньонката си. — Анна, според теб той разбра ли?
— Да — отвърна Ах Сук и за да я успокои, добави: — Сеанс довечера с Емъри Стейнс.