— Тройно? — Адвокатът се усмихна. — Делата често се проточват дълго, госпожице Уедърел, а понякога и не дават резултат. Няма никаква гаранция, че ще получите тези пари. На госпожа Уелс ѝ трябваха два месеца, за да одобрят иска ѝ, а както личи, въпросът още не е приключен окончателно!
— Тройно до сто лири — рече твърдо тя. — Но ако направите така, че да получа парите до две седмици, ще ви платя двеста, и то в брой.
Фелоус вдигна вежди.
— Виж ти. Доста смело.
— Върви си със занаята — отвърна Анна.
Тук обаче тя допусна грешка. Адвокатът се ококори и веднага се дръпна. Милостиви Боже, та тя беше уличница, осъзна той и изведнъж цялата история изплува в главата му. Това беше уличницата, която се беше опитала да сложи край на живота си на пътя за Кънери в деня, когато Стейнс беше изчезнал и Уелс беше умрял! Фелоус беше отскоро в Хокитика, не беше срещал Анна Уедърел и не беше разпознал името ѝ. Едва след дръзкия ѝ отговор се сети коя е.
Анна погрешно изтълкува притеснението му като колебание.
— Приемате ли условията ми, господин Фелоус?
Той я огледа от глава до пети и отвърна студено:
— Ще проверя в Запасна банка дали златото наистина е било на кюлчета. Ако се окаже, че това, което сте чули, е вярно, ще изготвим договор. В противен случай, боя се, че не мога да ви помогна.
— Много сте мил.
— Не ми излизайте с тези номера — сряза я грубо Фелоус. — Къде да ви намеря след, да речем, три часа?
Анна се поколеба. Не можеше да се върне в „Скитническа слука“. Нямаше пари в себе си, но можеше да помоли някой стар познат да я почерпи нещо в някое от заведенията на „Гуляйджийска“.
— По-добре аз да дойда тук — рече тя.
— Както желаете — кимна адвокатът. — За всеки случай нека се уговорим за пет часа.
— Пет часа днес — повтори Анна и протегна ръка към обгорелия документ, но Фелоус вече отваряше портфейла си да го прибере.
— По-добре да остане при мен — рече той. — Поне засега.
Луна в Овен, първа четвърт
Теру Тафарей подскачаше с леко сърце по камъните в плитчините на река Арахура, беше тръгнал към брега на океана. Беше прекарал един месец с група земемери в долината Дисепшън и кесията му беше пълна, на всичкото отгоре сутринта беше попаднал на чуден кахуранги пунаму, от чиято тежест вързопът на гърба му се полюшваше при всяка крачка.
В Маухера вече беше време за беритбата на кумара: Тафарей го знаеше, защото на северното небе, ниско над хоризонта, се беше появила звездата Уануи, която изгряваше след полунощ и залязваше преди разсъмване. Народът му наричаше този месец пу ту те ранги — „пръта, който подпира небето“, тъй като през нощта Те икароа образуваше светла дъга, която минаваше от север на юг по черния свод. Над нея, на север, беше Уануи, отдолу, на юг, оставаше Аутахи, а вътре в нея, високо над главите, грееше червеният бисер на Рехуа, за един кратък миг всяка вечер небето се превръщаше в същински компас с прашната ивица на звездите за стрелка. При изгрева на Уануи се прибираше реколтата, след това идваше пенга уа уа10, грудките се струпваха на купчини край нивята, за да бъдат прегледани и преброени, после се прибираха в хранилища или се заравяха в ями за настъпващата зима. След пенга уа уа идваше краят на годината или, както казваха тохунга, „годината умираше“.
След големия завой на реката Теру Тафарей обърна гръб на плитчините и излезе на брега. От ден на ден къщата на Кросби Уелс изглеждаше все по-унило. Тенекиеният покрив беше ръждясал и грееше в яркооранжево, посадената от Уелс зеленчукова градина отдавна беше загинала. Тафарей пое по пътеката, отбелязвайки с тъга следите на упадъка, но след няколко крачки изведнъж спря.
Вътре имаше някого.
Маорът се приближи бавно и надникна през отворената врата в сумрачното помещение. На пода лежеше човек — или спеше, или беше мъртъв. Беше обърнат на една страна със свити към гърдите колене и с гръб към вратата. Тафарей направи още няколко крачки. Мъжът беше облечен в панталон и сако, не в обичайните дрехи на златотърсач, тъканта върху гърдите му леко помръдваше, спадаше и се надигаше. Значи човекът спеше.
Тафарей прекрачи прага, като се стараеше сянката му да не пада върху заспалия и да го събуди. Внимателно се прокрадна покрай стената и го заобиколи. Мъжът беше млад. Косата му беше потъмняла от мръсотия, до нея лицето изглеждаше бяло като платно. Красиво лице, опустошено от белезите на лишенията. Клепачите бяха изпъстрени с черни точки, във вдлъбнатините под очите се тъмнееха сенки. Дъхът му беше накъсан и неритмичен. Тафарей плъзна поглед по тялото. Дрехите бяха издрани, личеше си, че не са сваляни от седмици, бяха станали корави от прахта и калта. Виждаше се обаче, че сакото е от хубав плат, а вратовръзката, цялата покрита със засъхнала кал, беше с модна кройка.
10
Единайсетият лунен месец в календара на маорите, време за беритба, съответства на нашите април-май. — Б.пр.