— Тази сутрин сме се събрали тук заради три обвинения — рече той, после остави внимателно настрани статията за освобождаването на Ах Сук и сплете пръсти, — за подправяне на документ, за поява в нетрезво състояние и непристойно поведение и за нанасяне на тежка телесна повреда. Отбелязах факта, че познанството на госпожица Уедърел с господин Сук е било от значение за тъжителя, но не смятам, че това налага повторен разпит. Все пак целта е да преценяваме мотивите не на тъжителя, а на госпожица Уедърел.
Брохам изглеждаше изключително недоволен, Муди улови погледа на Анна и ѝ се усмихна, тя също му отвърна с усмивка. Бяха спечелили победа.
Първият призован свидетел беше Джоузеф Причард, който на въпросите на Брохам повтори разказа на Анна за случилото се на двайсет и седми януари в „Скарата“, първият куршум бил изчезнал след неволно произведен изстрел, а вторият бил изстрелян във възглавницата от Обер Гаскоан — за проба.
— Господин Причард — поде Муди, след като дойде неговият ред да разпита свидетеля, — какво всъщност правехте в стаята на госпожица Уедърел следобеда на двайсет и седми януари?
— Смятах, че има някакво друго обяснение зад така наречения ѝ опит да посегне на живота си — отвърна аптекарят. — Предполагах, че опиумът е бил отровен или примесен с нещо, и исках да разследвам случилото се.
— И успяхте ли?
— Да.
— Какво установихте?
— По вида на лулата си личеше, че е била използвана наскоро — отвърна Причард. — Но не от Анна. Тя беше трезва като монахиня. Очите ѝ ясно сочеха, че не е докосвала опиум от дни. Може би от нощта, в която беше намерена в безсъзнание на улицата.
— А самия опиум? Него изследвахте ли го?
— Не можах да го намеря. Обърнах чекмеджето, претърсих цялата стая, но не го открих. Нямаше го.
Муди вдигна вежди.
— Нямало го е?
— Да — кимна аптекарят.
— Благодаря, господин Причард. Това е всичко.
Харингтън се беше навел над бележника си и дращеше яростно. Откъсна листа и го сложи на масата тъй, че другите двама да прочетат написаното. Брохам вече не се усмихваше самодоволно.
— Поканете следващия свидетел — заповяда съдията, който също си водеше записки в тефтера.
Следващият свидетел беше Обер Гаскоан, неговите показания потвърдиха, че пистолетът е гръмнал неволно, куршумът е изчезнал, а вторият изстрел е бил произведен нарочно в леглото на Анна. Докато Брохам разпитваше секретаря на съда, той призна как изобщо не му е минало през ума, че следобед на двайсет и седми януари Емъри Стейнс може да е бил в „Скарата“, на въпроса на Муди той се съгласи, че все пак това е възможно. След като Гаскоан се върна на мястото си и седна, приставът въведе капелана на затвора Кауъл Девлин.
— Отче — поде Брохам, след като капеланът положи клетва. Той вдигна акта за дарение. — Как попадна у вас този документ?
— Намерих го в дома на Кросби Уелс на другия ден след смъртта му — отвърна Девлин. — Господин Лодърбак беше донесъл вестта за кончината му в Хокитика и тъмничарят Шепард ми възложи да отида да помогна да докараме тялото.
— Къде точно го намерихте?
— В печката. В къщата беше доста мрачно и унило, навън валеше, затова реших да запаля огън. Отворих долната вратичка и видях падналия там лист.
— И какво направихте след това?
— Прибрах го.
— Защо?
— Упоменатата в документа сума беше твърде голяма — отговори спокойно капеланът — и сметнах за по-благоразумно информацията да не се разгласява, докато здравето на госпожица Уедърел не се подобри, предишната вечер я бяха докарали в затвора по подозрение за felo de se13 и беше очевидно, че тя не е в състояние да понесе нови изненади.
— Това ли е единствената причина да приберете документа?
— Не. Както по-късно обясних на тъмничаря Шепард, не виждах смисъл да предавам документа на властите, тъй като тогава той беше невалиден.
— Защо е бил невалиден?
— Господин Стейнс не се беше подписал.
— И въпреки това в документа, който държа сега, има подпис на господин Стейнс! — извика Брохам. — Обяснете, моля, как е станало това.
— Боя се, че не мога — отвърна Девлин. — Не съм бил свидетел на подписването.
Обвинителят се запъна за миг, но бързо се окопити и попита:
— Кога разбрахте, че документът е бил подписан?
— Сутринта на двайсети март, когато го занесох на госпожица Уедърел в „Скитническа слука“. Разговаряхме с нея за други неща и по време на нашия разговор изведнъж забелязах, че отдолу се е появил подпис.
— Видяхте ли госпожица Уедърел да подписва акта за дарение?