— Доста боли — обади се Тафарей. — Та моко.
Уелс вдигна поглед към него.
— Понякога стряскаш ли се, като се видиш? Ако си изкарал дълго време далеч от огледала. Забравяш ли как изглеждаш?
— Не. Никога.
Лицето на маора беше в сянка, светлината от лампата подчертаваше бръчките около устата му и му придаваше мрачен хищен вид.
— Аз щях да забравя.
— Ние имаме една пословица — рече Тафарей. — Тайа а моко хей хоа матенга му.16
— Аз порязах един по лицето — продължи Уелс, без да отмества погледа си от него. — Оставих му белег. Ето тук. От окото до устата. Кървеше като заклан. И твоята ли кървеше толкова?
— Да.
— Убивал ли си, Тафарей?
— Не.
— И аз не съм — отвърна Уелс и надигна бутилката.
Осма част
Истината за „Аврора“
22 август 1965 година
42° 43’ 0" S / 170° 58’ 0" E
Сатурн в Дева
— Нищо не разбирам.
Ах Кю въздъхна. За трети път посочи разрешителното си за работа, което лежеше между тях върху писалището на Шепард. В полето „Настоящ работодател“ беше написано „Аврора“.
— Празно — обясни той. — „Аврора“ празно находище.
— „Аврора“ е празно находище и ти работиш там, това е ясно. Разбрах го.
— Манъринг — продължи Ах Кю. — Манъринг прави празно находище непразно.
— Манъринг прави празно находище непразно — повтори Шепард.
— Много добре — кимна китаецът. — Той много лош.
— Последно добър ли е, или лош?
Ах Кю се намръщи, после повтори:
— Той много лош.
— И как прави празното находище непразно? Как?
Ах Кю извади кесията си и я вдигна. С показни движения, така че Шепард да не пропусне нищо, взе отвътре едно сребърно пени и сетне го пусна в левия си джоб. Почака малко, после извади пенито от джоба си и го върна в кесията.
Шепард въздъхна.
— Виждам, че договорът ти е за още няколко години, ала моето търпение отдавна се изчерпа. Нямам нито възможността, нито желанието да разследвам финансовите дела на господин Манъринг заради обвинение, което дори не можеш да изразиш като хората. Предлагам ти да се върнеш в „Аврора“ и да благодариш, че си извадил късмет изобщо да си намериш работа.
Юпитер в Стрелец
Акароа, 22 август
Скъпи Том,
Предполагам, вече си чул за желанието ми да се кандидатирам за член на парламента, ала ако тази новина те изненадва, прилагам статия от „Литълтън Таймс“, която обяснява подбудите ми по-обстойно, отколкото сега имам време да го направя. Бъди сигурен, че нямам търпение да зърна с очите си красотите на Западното крайбрежие. Възнамерявам да пристигна в Хокитика към петнайсети януари, точната дата зависи от времето, понеже ще пътувам по суша, а не по море, за да огледам бъдещия път за Крайстчърч. Както знаеш, предпочитам да не нося много багаж със себе си и затова уредих в края на декември сандъкът ми с лични вещи да бъде изпратен от Литълтън. Ще може ли „Достойнство“ да го вземе, преди да отплава на десети януари, и да го докара до Хокитика? Като човек, който е чужденец за Западния бряг, оставям в твои ръце въпросите за настаняването в Хокитика, храната, наемането на кола, членството в наличните клубове и всичко останало. Доверявам се изцяло на добрия ти вкус и на способностите ти.
Твой
Луна в Лъв, (новолуние)
16
„Татуировката е приятел до живот“ или „Татуировката е приятел и в смъртта“ (маорски). — Б.пр.