— Няма за какво да съжаляваш. Трябвало е да докажеш нещо.
— Да. Тя е била права, въпреки че…
— Доказа ли го?
Да. Ти не си това, което те изкарват и си дошъл тук поради една единствена причина — заради мен.
— Вярно е.
— Трябваше да го направя. Не трябваше да очаквам това от теб. Въпреки че трябваше да разбера — но не би трябвало да го очаквам.
— Естествено, че е трябвало. Сигурно аз също съм имал нужда от това, да го докажа на себе си, по същия начин както и ти. За един мъж би трябвало да съществуват неща по-важни от живота. Намери ли това, което търсеше в градината си?
— Още преди няколко дена, сър.
— Навремето не ме наричаше „сър“.
— Знам…
— Трябвало е да се убедиш колко Франсис Сандоу държи на сина си. Окей, плюя аз на Бетелгойзе. В момента издухвам към него кръгчета от цигарен дим. Сега смятам да го напусна. Модел Т е паркиран от другата страна на хълма. Хайде, ще се справим.
— Сигурен съм, татко.
— Благодаря.
Взех багажа си.
— Срещнах едно чудесно момиче, искам да ти кажа за нея… — казах и му разказах, докато вървяхме.
И змията ни последва, а той не можа да я накара да се върне. Качи я на борда, муцуната и се вреше насам-натам из кабината и той я отведе от този извратен Еден. Това също никога няма да го забравя.