344. Всяка мисъл оставя следа върху аурата. Мътното излъчване на аурата не е от физическото тяло, а от по-нагоре. Всички тела дават излъчване, но превалира духът. Светлината е от висшата триада. Свети висшето в човека. Тонът се задава от мисълта. Светлата мисъл осветява аурата, но тъмната не. Преображението на съзнанието осветява цялото тяло. Озарението преобразява аурата и тя става сияеща.
345. (21 декември). Действията, извършвани съвместно, ще бъдат, естествено, действия от надличен характер, посветени на общото благо и извършвани заради него. Това ще бъдат и така наричаните Йерархични действия. Когато целият живот, всички мисли и чувства са отдадени на Йерархията на Светлината и на служенето на нея, тогава нашата ръка за помощ се протяга към предания ученик. Тогава всичко лично се насочва към служенето и се заменя от надличното. Тогава цялото същество на човека на всички планове на проява се насища единствено със стремежа да служи на делото на Йерархията. Така се постига пълноценност на устремеността, пълна преданост и пълно отдаване на сърцето на Владиката. Тогава става възможно и предаване на съзнанието си на Йерарха, а след него и пълното сливане на съзнанията. Достъпът е отворен, но да достигне всеки трябва сам, със собствените си сили, със собствения огън и със собствените крака. От сърцето на човека, вървящ към Владиката, изтичат енергии, придвижващи го към целта. В този случай чуждата енергия никога не може да замени собствената, защото ефектът ще бъде временен и ще завърши с пропадане. Ето защо са така вредни призивите и уговарянията. Горенето става за чужда сметка и когато маслото в светилника секне и няма от къде да бъде набавено, огънят угасва и незаконно доближилият се до светлината отстъпва в тъмнината. И самородните огньове, и самодейността, и умението да се стои на собствените крака, и плаването в собствената лодка — всичко това са явления от един и същ порядък. Възможно е да запалиш тълпата със своята светлина, но е известно с какво завършват виковете „Осанна“. Нека това да бъде постоянно напомняне за това, че посрещайки с внимание почукалите, не трябва никого да каните насила. Жизненият опит ни е показал, че дори продължителното духовно даване, ако не бъде подкрепено от собствения огън, въпреки всичко остава безплодно. Трябва да се отчита и друго условие, а именно, че достигайки своя таван, дори и след стремително издигане, духът се спира, тъй като новите придобивки изискват време за тяхната асимилация. Размерът на предишните постижения обуславя придвижването. Затова и не могат да бъдат сравнявани духовете, защото никой освен Учителят не знае какво носи със себе си новодошлият. Самоходците се ценят особено от нас и към тях се прилага названието избрани или отсъдени ученици. Неготовото съзнание може да се спре пред едни или други препятствия, но отсъденият ученик не може да бъде спрян от никого и от нищо. Разбира се, нашата грижа е към тях, отсъдените за нас. Що се отнася до другите, неготовите, то и на тях може много да се помогне, ако им се говори според съзнанието. По този начин могат да бъдат запалени вътрешните огньове, които ще им дадат сили да се придвижат на собствените си крака. Затова беседите за всичко придвижващо са безусловно полезни. Да се свети може с думи, да се свети може с мисли, с всяко действие и с всяко свое движение. Всяко действие на светоносителя е светоносно по същество, до който и план да се отнася и в каквато и форма да се изразява. Аурата на светлината насища със своите еманации цялата обкръжаваща сфера и оставя искрици светлина по преминатия път. Наистина, носителят на светлина представлява благословия за всичко, което го заобикаля. Неговото служене е постоянно и непрекъсваемо от случайностите на външните условия. Но и напрежението е голямо, защото общото състояние на човечеството е все още дотолкова далече от светоносността, че разликата във вибрациите на аурите е твърде голяма и изисква често непомерно изразходване на психическа енергия. Затова подвигът на носителя на светлина е толкова тежък. Но слънцето не може да не свети — такава е природата му. Така и носителят на светлина не може да не свети и да разсейва мрака със своята светлина. Светът се крепи от тях — носещите светлина на света. Да почетем Майката на Огнената йога, да почетем Светлия Гуру, дали своята свелина на планетата и хората.