(в 12 ч. през нощта). Ако Учителят иска да открехне някой център, а ученикът проявява страх или равнодушие, или нежелание, то със своето отношение той свежда до нула цялата работа на Учителя. Необходимо е пълно и отворено желание с цялото сърце да се върви насреща към Учителя и само то ще даде резултат.
346. (23 декември). Сине мой, възможностите се усилват и растат в ежедневния ритъм. Това е и мостът в бъдещето, тъй като ритъмът, утвърден на \Земята, ще продължи и в Тънкия свят, и по-нагоре. Той ще доведе до полагащото се. Целият проявен свят се държи на ритъма, тъй като ритъмът е основата на съществуващото. Дажи и при отделянето на тънкото тяло може да се забележи, че сърдечният ритъм не се прекратява, а обратно — усилва се по напрежение. Ритъмът се съпровожда с пулсация или вълни на нарастване и спадане. Всяка вълна има гребен и впадина, като движението на вълните е спирално, тъй като те са разгънати във времето. Това са основите на пространственото движение. Всичко се намира в движение. На тези закони на движението е подчинен и животът на човечеството — същите тези спирални движения напред във времето, същите подеми и спадове на енергията, същата цикличност на явленията. То е тясно свързано с космичния ритъм, проявен в движението на планетите и Земята. Всичко взаимодейства едно с друго. Става обмен на енергията. Сегашният цикъл, утвърждаващ смяната на расите, се намира на гребена на своетонапрежение. От тук многото промени в целия свят и множествотонови течения. Променя се обликътна планетата и лицата на народите. Бъдещето стои пред света като решаване на съдбата на планетата. Това бъдеще е сияйно и светло, но родовите мъки на планетата, раждаща се в това ново бъдеще, са тежки. Кулминацията на цикъла ще донесе разрешаване на най-сложните и най-трудни проблеми на днешния век и стихиите ще влезат в бреговете си. Ще се възцари мир. И новото слънце ще изгрее над новата земя, а старото ще изчезне изцяло от живота и повече няма да бъде присърце на човека и няма да се споменава.
347. (24 декември). Трябва да се отбягва всичко, което пречи на Единението. Не без причина отшелниците са се изолирали в уединени места, отдалечени от човешките сборища. Сега трудността на пътя се състои в това, че служенето се осъществява в кипежа на живота, в самата му среда, без отдалечаване от хората. Така се утвърждава положението, че и сам воинът е воин. Пред колко ли противодействащи влияния и въздействия трябва да се изправи духът, за да се задържи на пътя и не само да устои, но и да продължи по-нататък. Всичко заобикалящо го дърпа надолу, тъй като неговото ниво е по-високо и само Лъчът на Учителя от Светлината представлява единствената му опора и водещо начало. Трябва грижливо да се пази най-висшето да не го погълне суетата. Защото тя, суетата, яростно ръмжи към всичко, което не е й съзвучно. И колкото по-високо и широко е съзнанието, толкова по-дълбок е разривът и толкова по-яростно се изправя рутината против този, който иска да се издигне над нея. Налага се всекидневно да утвърждаваш себе си в Светлината, опирайки се на ритъма. Даже силният магнит при непосредствен допир се размагнитва. Така и магнита на духа се размагнитва от нисшите скъзнания при съприкосновение с тях. И колкото и голямо да е нагнетяването на сърцето с огньове, неизбежното изтичане на енергия е много болезнено. Тогава възнниква въпросът не за това да се прекрати отдаването, а за това да не се откъснеш от захранващия Източник на Йерархията на Светлината. Обменът на енергиите е неизбежен, но ако е налице здрава връзка с Йерархията, опустошаването се попълва всекидневно. Ето защо единението е толкова важно, защото това е проводникът, захранващ духа със светлина. Блажен е този, който е намерил в сърцето си тази възможност за обединяване с Извора. Гласът на Светлия Учител няма да замлъкне до тогава, докато устремът към светлината гори в сърцето на обръщащия се към него. Единението в мислите също минава през сърцето, тъй като всички размишляват и притежават мисли, но не познават единението с Владиката в мислите си. Да запазим съкровеното в духа си. Да застанем като скала сред бушуващото море. Скалата на Духа! Единствено тя ще устои срещу вихрите и бурите на Плътния свят. Да проследим как здраво и непоколебимо са крачили през живота нашите посланици, не познавайки що е колебание, нито съмнение, нито страх. Те са намирали сили да вървят в единението си със силите на Светлината. Само със собствените сили не може да се устои — те просто не достигат. Но вървящият с мен ще стигне до края, без да загуби сили, умножавайки огньовете си и натрупвайки съкровището на Камъка, което е възможно само ако е с мен във всичко, навсякъде и винаги.