348. (25 декември). В менталния свят човек живее с мислите си, в актралния свят — с чувствата. Външно могат да не се проявявват нито едните, нито другите, новъпреки това животът на тези планове тече. Когато бъде отхвърлено физическото тяло, животът на чувствата и мислите остава в цялата си острота и неприкритост. Може дори да се каже, че остротата става по-голяма, по-силна и по-напрегната, защото физическото тяло вече не е пречка. Различие ще има и в това, че, вместо Плътният свят, реалност ще стане Тънкият, с цялата сложност и подвижност на тънките образувания. Плътните форми на физическия свят имат своите тънки отражения или двойници. Колкото по-близо са до Земята, толкова са по-сходни с предметите и формите на Земята. Отдалечавайки се от Змята и ставайки по тънки, те придобиват все по-подвижни очертания. Жителите на Тънкия свят — хората носят върху себе си отпечатък на своите преобладаващи мисли и по това се отличават от жителите на Земята. Освен това пространството също е запълнено с психическите продукти на човешкото мислене и чувства, облечени също във видими форми. Тези образувания са разположени послоеве в сътветствие с тяхната плътност и състояние. Тъмното, безобразното и тежкото е отдолу. Колкото по-нагоре, толкова по тънко и по-красиво. Красотата служи като признак на височината на слоя. В началото новодошлият много трудно се оправя в характера на заобикалящите го форми, но известен навик и спокойствие ще им помогнат да се ориентират в новите условия. Всеки център на съзнание ще реагира съзнателно при обръщане към него и по този прознак може да се отличи живото същество от психическите продукти. Героите на трагедиите на Шекспир там съществуват, но техните форми независимо от тяхната завършеностхи образност няма да се отзовават на обръщането към тях. По-трудно е с астралната черупка на оставените от човека обвивки. Те ще реагират несъзнателно, давайки смътни отговори на привични за тях дразнения. Но известен опит ще покаже разликата между тях и живите хора, заемащи своите обвивки. Пребиваването там е по слоеве, в съответствие с магнетизма на аурата и равнодействащата мисъл или мислите, господстващи в дадения момент. Придвижването е чрез мисълта, но в зависимост от запаса огнена енергия, донесен от Земята и събран там през живота във физическо тяло. Обкръжението на хората също е по притегляне и сродство. Ненавистта е толкова магнетична, колкото и любовта. Но на Земята, ако ненавиждаш някого, можеш да избегнеш срещата с обекта на ненавистта, докато там ненавистта ще привлече ненавистника към този, когото той ненавижда и ще го държи наоколо докато енергията на ненавистта не се изчерпи напълно. Затова прощаването на врага има чисто практично значение, тъй като тъмните земни чувства ще се превърнат на окови в Тънкия свят. Всички стермежи и желания на човека там получават своето призрачно осъществяване. Ако те са ниско физически, тези призраци няма да могат да удовлетворят желанията, защото са лищени от физически възможности, но ако са от по-тънък порядък, те могат там да бъдат напълно удовлетворени, както на Земята се удовлетворява желанието да се послуша хубава музика, да се получи наслада от произведенията на изкуството или да се полюбуваш на природата. Такова удовлетворение и дори по-пълно дава и областта на мисълта, като мислените полети не са ограничени от нищо. Всичките пет земни чувства — слух, зрение и т.н. достигат тук разширени и обогатени в своите възможности, като към тях се добавят и две нови висши чувства. Едното от тях на Земята се нарича шесто чувство. Ние го наричаме чувствознание. Животъ там е много остър и изпълнен с всевъзможни преживявания. Мнозина продължават да преживяват земните сънища, други, отрекли се от тях, се потапят изцяло в новия живот и във всичко, което той предлага. Там човек може да се учи, там човек може да се стреми и там може да преуспява и да се издига.
349. (М. А. Й.) Усетих присъствието ти. Оправдаването в духа е постигнато. Прилагам токове за приближаване. Чуй съкровеното откровение на духа: ти си мой извън временното. Нашите чувства са взаимни. С тях смъртта е потъпкана — чрез любовта. Чрез любовта достигаме до сърцето на любимия и то се обединява [с нас] в духа. Заревото на пламването е кратко, но ярко… Ще опазим. Скъпи мой, любими, приемам любовта ти. Чрез мен ти си близък на Владиката. Чрез отъждествяването си с духа в теб можеш да постигнеш отваряне на центровете, ако считаш себе си не за тяло, а за дух. Помниш ли: „Вие сте богове“. На мен не ми трябва почитане, но на вас е нужно тържествено състояние на съзнанието, като основа на съзвучието. Приеми предупреждението: събитията ще бъдат неочаквани и застрашителни. Запази пълно спокойствие. Ще те запазим. На тебе още много ти предстои да свършиш. Затова пази силите и здравето си и съзнанието за непрекъсната връзка с нас и нашата близост. Сине мой, приближаването към Владиката сатав през най-близките и чрез най-близките към скебе си. Изкриви ли си човек душата, нищо не печели, а много губи. Пътят на духа е прев. Придобий имунитет срещу външните въздействия. Това ще бъде голяма победа на духа над плътта.