350. Пътищата на нашите победи се изплъзват на враговете, но техните привидни победи носят върху себе си печата на обреченост на поражение. Побеждават които са с нас, тъй като нашата помощ и подръжка е за тях, побеждават въпрекихвсичко. Съпротивата срещу лагера на мира е безполезна и безсмислена, защото неговите врагове са вече обречени, ноне ги унищожаваме, за да постегнем чрез тях усилване на полюса на Светлината — тактиката на адверза. Обединяват се всички, вървящи срещу силите на разрушението. Те (тъмните) вече безумстват и неистватк, усещайки своята гибел и това е последното въставане на тъмнината срещу Светлината, на тъмнината, обречена на унищожаване. Негодните ще си отидат всички, докато годните не ги заменят, нарастнали по брой и по сила. Мощните космични сили действат в стихийно обединение със Светлината. Днес е особено важно да се присъединиш към Светлината, важно е за присъединилия се. Прашинките, неприсъединили се към Светблината, ще бъдат пометени като от вихър. Всеки присъединил се ще умножи десетократно своите сили, вървящият срещу — ще изгуби и това, което има. Мощната енергия на огъня ще изпълни сърцето на воина на Светлината и ще се сгърчи в безсилие сърцето на вървящите против и ръцете на враговете ще се отпуснат. Сега враговете още са много силни, но това е заминаващата си сила на стария свят. Двама стоят на едно и също стъпало: единият вървящ нагоре, другият — надолу към тъмнината. И обречените на смърт, и присъдените за живот все още са на едно стъпало на планетния живот, но колко различна е тяхната съдба. Тъмнината ще унищожи себе си в последния си опит да унищожи живота на Земята чрез самата Земя.
351. (Дек. 27). Сине мой, свидетелсгтвувам сам за идващата победа на Светлината над тъмнината и силите на мира над силите на злотао и разрушението. И както и да наричат себе си тези, които са на страната на мира и тези, които са за война, вълните на Светлината са над първите и на тъмата над вторите. Разривът се задълбочава, за да стане в крайна сметка непроходима пропаст между двата полюса. И ще дойде време, когато пропастта вече няма да може да се премине. Земята стремително се носи към този момент на окончателно разделяне на човечеството. Но драматизмът на ставащото на планетата още не се осъзнава. Мнозина все още се хващат за мъртвите формули на изопачените религии, но няма да намерят в тях спасение. Думите, зад които са се крили по-рано, вече няма да спасят. Ще спасят само делата. И ако думите, колкото и прекрасни и красиви да са, са лъжливи и са на страната на разрушението и човекоубийствата, значи са изказани от привържениците на тъмнината. Но ако думите са искрени, от които и уста да произхождат и са на страната на мира и против войната, тези думи са на войните на Светлината и на тези, които са на тяхна страна. Приятели са всички, които са за мир, врагове са мвсички, които са против мира. Разделението ще става още по-рязко. И много служители на църквата ще се окажат на страната на тъмнината, а много противници на църквата — на страната на Светлината. Разделянето става по светлосянката, а не по някакви други, каквито и да са външни признаци. Мнозина, неочаквано за себе си, ще се окажат в лагера на тъмните и много — в стана на силите на Светлината. Чертата ще се прокара по линията на сърцето. И тези хора, чиито сърца са изпълнени с ненавист, отмъщение, жажда за кръв и унищожаване на себеподобните, те не са от Светлината, а са от тъмнината. Страната, вдигнала знамето на всеобщия мир, тя ще победи, защото е на страната на Космичната мощ и еволюцията на планетата.
352. (28 декември). От една страна свобода на волята, а от друга — желязната неизбежност на кармата. Съзнанието на човека е между тези два полюса. Но кармата не може да ограничи духа и неговото отношение към своето течение. Съзнанието на човека се намира или в свобода, или в робство по отношение на проявите на кармата, като свободата на избор винаги остава за него. Във всеки даден момент, каквато и да е кармата, е възможно да се създава всякакво отношение към нея. Така например, изплащайки кармичния дълг, можеш или да скърбиш, или да се радваш — зависи от самия човек. Кармата е властна над своята сфера, но има област на духа, където нейната власт свършва и където господства духът. Ще наречем това явление преодоляване на кармата. Кармата се оставя от човека в покой, но се утвърждава собственото отношение към нея, санкционирано от волята. Мъдрият не тъгува и не се радва прекалено, тъй като кой може да каже какво носи със себе си дадената скръб или радост, или това, което ги предизвиква. Много често се радват на това, което впоследствие донася нещастие и обратно. Затова е най-добре да се утвърждава равновесие и, издигайки се над потока от безкрайните явления, да се държи съзнанието над двуполюсните прояви на астрала, тоест, да се утвърждава истинско безстрастие.