5. (12 януари). Когато в сърцето се запалят огньовете, пространството започва да звучи и тогава приемникът на съзнанието започва да действа. Соколът се примамва с огнена примамка… По същия начин може да бъде привлечен магнитно и огънят от небето. Мисълта за огъня поражда огън. Ние насищаме пространството с Нашите позиви. Чувствителното ухо ги улавя и ги преобразува в действие, ако е подготвен духът. Запаленият огън предизвиква съзвучие според рода си. Понякога съзвучието е с черните огньове от сферите на нисшите слоеве на Тънкия свят. Тогава, естествено, в приемника на съзнанието се вливат и съответните мисли. Потокът от черни мисли може да удави съзнанието. Горко му тогава на привлеченият от тъмнината. Затова трябва да се помни, че всяка мисъл се свързва по съзвучие със съответстващата й сфера. Това налага контрол над мислите. Мисълта води човека, но допускането и потвърждаването й става от волята, която може и да я прогони. Законът за съзвучието управлява света и всички процеси, ставащи в него. Дори камъкът съзвучи на пространствения огън, когато възприема топлината на слънцето и се нагрява. Но човешкият апарат е многострунен и съзвучията му са безкрайно разнообразни, поради което е нужен контрол. Свинята се храни с отпадъци и си остава свиня. Човекът контролира избора на своята храна, но този контрол може да нараства по тънкост безпределно. Същото е и в областта на мисълта, чувствата, емоциите и на всичко, което става в него. Един отива в кръчмата, друг предпочита да отиде в операта. И така е във всичко. Свободата на избора си остава непременно право на човека при всички и всякакви условия на живот. Дори от две злини може да се избере по-малката от тях. Но изборът е необходим и то избор съзнателен, защото отговорността за него е неизбежна. И той става постоянно. Само че никой не си дава сметка за това, а и не иска да си дава. Но да се избяга е невъзможно и се налага постоянно да се жънат следствията на това, което е избрал човек.
7. (15 януари). Благословен си ти, намерилият пътя към сърцето на Владиката, защото Аз съм зад тебе.
8. (16 януари). Като няма щастие и нещастието помага. Така е и в действителност. Единият полюс служи като основа за проявата на другия, противоположния. Да се види в сенчестия полюс на явлението неговата антитеза ще бъде стъпка към опознаване на биполярността. Това ще даде сила мъжествено да се посрещат неприятните явления в живота, след като предпоставката за тях се намира в тяхната противоположна страна. Умението да се намира доброто или положителното начало във всичко ще означава практическо приложение на този принцип в живота. Тактиката на Адверза използва именно този двойствен аспект на всяко проявено нещо, давайки възможност на отрицателното явление да изяви цялата своя същност, за да може да бъде подавено след това в лъча светлина. Именно гибелта на обреченото на унищожение явление може да се види в момента на неговото най-силно утвърждаване, знаейки, че неговата антитеза набира сили за съкрушаването на своя двойник, преобръщайки го наопъки. По този същия принцип и в ученика започват да се проявяват ярко всички скрити, тъмни, неизживени свойства на неговата същност, за да бъдат преобразувани в противоположните на тях свойства. Затова трябва човек да бъди или студен, или горещ, т.е. да проявява единия от полюсите на качествата на духа, защото в противен случай трансмутацията по линията на двойствените противоположности е невъзможна, тъй като топлите са непригодни за еволюцията. Затова са били приближени разбойници, митари, блудница, тъй като трансмутацията на техните качества на духа в положителни би могла да бъде благотворна и плодоносна, докато умереното нищожество и румената добродетел не биха могли да дадат плодове. Следователно, да се видят в човека, в неговите отрицателни качества, възможностите за неговото бъдещо преображение, ще бъде признак на мъдрост, а да се насочи и устреми съзнанието му към преобразуването на тези свойства в положителни качества ще бъде истинско наставничество. Затова йогът не се смущава от тъмнината преди разсъмване, нито от привидното тържествуване на тъмата, тъй като знае, че след буря слънцето свети особено ярко, и въздухът е чист, и измитата от пороя природа заживява ярък и напрегнат живот. В познаването на закона за противоположностите може да се намерят сили безстрашно да се гледа живота в очите, защото животът се упознава единствено в неговата цялост, състояща се от двойките противоположни начала, които го изграждат.