Выбрать главу

9. (21 януари). (Мисълта се появи сутринта, а записът е направен вечерта).

Пространствено се нарича такова служене, което се извършва навсякъде и всякога — при всякакви и във всички условия. То се извършва и във физическото тяло, и в астралното, и в тънкото, и по-нагоре. То върви както на Земята, така и на всички планове на битието. То продължава непрекъснато и през земния живот, и в надземния, когато бъде отхвърлено плътното тяло. Но за да продължи и в по-горните Светове, това служене трябва да се установи на Земята. Наричат го обикновено Голямо, тъй като за да бъде продължено, то трябва да бъде утвърдено и съхранено завинаги. Това утвърждаване може да бъде постигнато по пътя на постоянно бодърстване, непрекъснато предстоене, устойчива бдителност и несменен дозор, и когато е възприет Образът на водещия Владика в третото око: само така утвърденото тук се утвърждава и там, а отхвърленото тук се отхвърля и в Надземното. Човек сам определя степента на наложеното си служене. Едно обаче е сигурно — никакви думи не могат да заменят действията и никакви действия — мислите. За действията отговорна е мисълта, а за мисълта — направляващата я воля и нейният носител — човекът.

10. (23 януари). Трябва да се признае нецелесъобразността на полусърдечния контакт, при който мисълта е наполовина насочена към Нас, а с другата половина към непосредственото обкръжение. Напразно се прахосват време и енергия. Жалко е за всичко това. Приемникът е зает с откъслеци от дневното мислене и за Моята мисъл не остава място. Ако пречат условията, те трябва да се превъзмогнат. Всичко може да бъде преодоляно, цялата ярост на плътната сгъстеност, с напрегнатата огненост на ярката устременост. Огнената пещ е символ на преодоляването на земните огньове чрез огньовете на духа. Действително трябва да бъде преодоляно всичко, а още повече затрудненията на временните противозвучения (т.е. неблагоприятните условия). Как тогава ще се преодолеят нисшите слоеве, ако не се преодолее яростта на земните дисонанси, силно притеглящи и увличащи съзнанието в своите завихрени фунии. Затова изисквам обединяване на съзнанието с Мен над всичко, каквото и да било, което пречи на връзката. Малко ли неща могат да застанат като преграда на Пътя, за да отклонят или да бъдат подхвърлени от тъмната ръка. Пътят с Мен и към Мен е неизменен и ярък при огнената връзка с Мен, силата на която заглушава звученето на земната сфера.

11. (25 януари). Учението придвижва само когато е приложено на практика в живота! Неприложеното знание не може да бъде водещо. Само това влиза в състава на вътрешната същност на човека и става негова неотнимаема собственост, което е претворено от отвлечено знание в практическо. Единствено претвореното знание се отлага под формата на кристали в хранилището на Чашата. Всичко останало се разсейва в пространството заедно с отхвърлените обвивки. Да знаеш и да не приложиш означава да изтървеш дадената ти възможност. Знаещият и не приложилият е вече осъден. Творецът на своето безсмъртно его влага в него съответните елементи чрез прилагане в живота на дадените от Владиката указания. Всяко приложено указание ще бъде принос към огненото строителство на дома на духа, в който пребивава човек когато са оставени смъртните обвивки. Трябва да се отчита точно какъв материал се използва за това строителство. В този процес е особено важно да се има в предвид обстоятелството, че и най-малките мисли, приложени на практика, дават вековечни кристали, които продължават да нарастват в пространството. Чашата има не временно и местно, а пространствено и извънвременно съществуване, а отлаганията, събирани в нея, се натрупват само чрез преобразуване на огнените енергии в кристали. Този процес се извършва когато волята се стреми да претвори отвлеченото и теоретично знание в жизнени установки. Ето защо е казано, че утвърденото тук ще бъде утвърдено и там, а отхвърленото тук ще бъде отхвърлено и там. Ето защо йога е път на практическо приложение в живота на това, което се дава от Учителя на Светлината като най-насъщно от всичко, което притежава човек на Земята. Човекът е събирач и хранител на нетленни съкровища и пътник по пътя към безпределното. Няма големи и малки неща, защото големите израстват от малките, поради което и най-малките полезни действия са необходими безусловно, оставайки завинаги с човека. Ето защо са безплодни и всички старания на съгласилите се и приели Учението, но не приложили го в живота.