— Току-що ми хрумна нещо крайно неприятно — обадих се аз. — Ако птицата пази равновесие върху клона, когато е заспала, тогава не виждам защо хапчетата ще я накарат да падне.
Клод бързо ме стрелна с очи.
— В края на краищата — продължих аз — тя не е мъртва, а само заспала.
— Упоена — поправи ме Клод.
— Това е само вид по-дълбок сън. Защо очакваме, че ще падне само защото е заспала по-дълбоко?
Възцари се мрачно мълчание.
— Трябваше да изпробваме върху пилета — обади се Клод. — Баща ми щеше да го направи.
— Баща ти е бил гений — рекох.
В този миг в гората зад нас нещо тупна меко на земята.
— Хей!
— Шшшт!
Стояхме и се ослушвахме.
Туп!
— Ето пак!
Звукът беше тъп и приглушен, сякаш си изпуснал чувал с пясък от рамото си.
Туп!
— Това са фазани! — извиках.
— Чакай.
— Сигурен съм, че са фазани!
Туп! Туп!
— Прав си!
Хукнахме към гората.
— Къде бяха?
— Тук! Два се чуха ето оттук!
— А според мен — оттам.
— Продължавай да търсиш — извика Клод. — Не може да са далеч.
Търсихме около минута.
— Ето един!
Когато отидох при него, видях как с две ръце държи един великолепен мъжки фазан. Запалихме фенерчетата и го разгледахме внимателно.
— Упоен е до козирката — рече Клод. — Все още е жив, усещам сърцето му, но здравата се е упоил.
Туп!
— Ето още един!
Туп! Туп!
— Още два!
Туп!
Туп! Туп! Туп!
— Исусе Христе!
Туп! Туп! Туп! Туп!
Туп! Туп!
От всички дървета около нас започнаха да валят фазани, а ние като обезумели се мятахме насам-натам и осветявахме земята с фенерчетата си.
Туп! Туп! Туп! Тази серия едва не се изсипа отгоре ми. Бях застанал точно под дървото, така че и трите ги намерих веднага щом паднаха — два мъжки и един женски. Бяха отпуснати и топли и изпитах огромно удоволствие от допира с меката им перушина.
— Къде да ги слагам? — извиках. Бях ги хванал за краката.
— Оставяй ги тук, Гордън! Просто ги трупай на купчина, където е по-светло.
Клод стоеше на края на просеката, облян от лунната светлина, и във всяка ръка държеше по няколко фазана. Лицето му грееше, очите му бяха огромни, блестящи и прекрасни и той се оглеждаше наоколо като дете, което току-що е открило, че целият свят е направен от шоколад.
Туп!
Туп! Туп!
— Тази работа започва да не ми харесва — рекох. — Твърде много са.
— Прекрасно е! — извика той, хвърли птиците, които носеше, и хукна да търси други.
Туп! Туп! Туп! Туп!
Туп!
Сега вече лесно ги откривахме. Под всяко дърво лежаха по един-два. Бързо събрах още шест, по три във всяка ръка, изтичах и го стоварих върху останалите. После още шест. След това още толкоз.
А те продължаваха да падат.
Някаква вихрушка от възторг беше завъртяла Клод и той се мяташе между дърветата като обезумял призрак. Виждах как лъчът на фенерчето му се люлее в тъмнината и всеки път, когато намереше някоя птица, издаваше кратък победоносен крясък.
Туп! Туп! Туп!
— Как не може този мръсник Хейзъл да чуе това! — извика той.
— Не крещи — рекох. — Стряскаш ме.
— Какво казваш?
— Не крещи! Може да има надзиратели.
— По дяволите надзирателите! Сега всички плюскат!
Фазаните падаха още три-четири минути. После изведнъж спряха.
— Продължавай да търсиш! — викна Клод. — По земята има още много!
— Не смяташ ли, че трябва да се измъкваме, докато все още пътят е чист?
— Не — отсече той.
Продължихме да търсим. Оглеждахме земята под всяко дърво на около сто метра от просеката във всички посоки и накрая, струва ми се, успяхме да намерим почти всичките. Бяхме събрали купчина, висока колкото лагерен огън.
— Това е чудо — повтаряше Клод, — това е някакво проклето чудо. — Беше се вторачил в купчината, изпаднал в унес.
— Най-добре ще е всеки от нас да вземе по половин дузина и бързо да изчезваме — казах.
— Искам да ги преброя, Гордън.
— Нямаме време за това.
— Трябва да ги преброя.
— Не — казах. — Хайде!
— Един…
— Два…
— Три…
— Четири…
Той започна да ги брои много старателно, като вземаше всяка птица в ръце, а после внимателно я оставяше настрана. Сега луната беше точно над главите ни и цялата просека бе ярко осветена.
— Не мога да стоя повече тук — казах. Отстъпих няколко крачки назад, скрих се в сенките и го зачаках да свърши.
— Сто и седемнайсет… сто и осемнайсет… сто и деветнайсет… сто и двайсет! — извика той. — Сто и двайсет фазана! Това е рекорд на всички времена!